Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Пази Боже, нищо такова — каза Пърс като се изчерви, — аз самият съм девствен.
— Нима? — Анджелика го погледна с интерес. — В днешно време хората обикновено спят заедно, преди да се оженят. Или поне аз така го разбирам.
— Това е против принципите ми — каза Пърс. — Но ако обещаеш да се омъжиш за мен накрая, може да направя изключение.
Анджелика се изкиска.
— Не забравяй, че това е изцяло твоя идея. — Тя изведнъж чукна по стъклото. — А, виж! Има някакво малко същество долу в снега — може ли да е заек?
— „И заекът трепна уплашен в снега“ — цитира той.
— Какво е това? О, да, „Нощта на Света Агнес“.
— Страшно обичам тази фраза „във вълна завито“, а ти? Кара те да се чувстваш обгърнат от топло одеяло, но може да бъде и метафора за преспа, по такъв начин сякаш въплъщава събирането на крайностите: жега и студ, чувственост и суровост, живот и смърт, които минават през цялата поема.
— О, Анджелика — възкликна Пърс. — Остави вербалната текстура. Спомни си края на поемата:
— Бъди моята Мадлин и нека аз да бъда твоят Порфиро!
— Какво, да изпуснеш края на конференцията?
— Мога да почакам до утре вечерта.
Анджелика се изкикоти.
— Това ще е голям майтап да го изиграем утре вечер. И без това ще има средновековен банкет.
— Знам.
— Би могъл да се скриеш в стаята ми и да гледаш как си лягам. После аз да си мечтая за теб като за мой бъдещ съпруг.
— А ако не си мечтаеш?
— Това е риск, който трябва да поемеш. Порфиро намерил начин да се увери в това, доколкото си спомням — каза Анджелика замечтано, отправяйки поглед към огрените от луна снежни полета.
Пърс, пълен със съмнения, се загледа в нейния фин профил — идеално правия нос, затрогващо леко отпуснатата й долна устна, твърдата й, но нежно очертана брадичка.
— Анджелика … — започна той.
Но в този момент те чуха звука на асансьора, който наближаваше последния етаж.
— Ако това е Демпси пак — възкликна Пърс, — ще го натикам в асансьорната шахта.
Той бързо се върна на площадката и зае предизвикателна поза с лице към вратата на асансьора. Тя се отвори и се показа фигурата на Филип Суолоу.
— О, привет, Макгаригъл — каза той. — Търся мис Пабст. Робин Демпси каза, че може да е тук горе.
— Не, няма я — каза Пърс.
— А, разбирам — каза Филип Суолоу.
Той изглежда обмисляше дали да мине край Пърс и да провери сам, но сякаш се отказа.
— Искаш ли да слезеш долу? — каза той.
— Не, благодаря.
— Е, хубаво. Лека нощ тогава.
Филип Суолоу свали пръста си от бутона за задържане и вратата се затвори.
Пърс бързо се върна в коридора.
— Беше Филип Суолоу — каза той. — Какво, по дяволите, търсят от тебе всичките тези старци?
Но отговор нямаше. Само лунната светлина изпълваше остъкления коридор. Анджелика беше изчезнала.
И така, до следващата сутрин изписаното от Пърс име се задържа върху земята. Но през нощта вятърът промени посоката си, донесе топъл дъжд, който размекна и отми снега. Като дръпна завесите от прозореца на спалнята си, Пърс видя влажна зелена трева и кални цветни лехи под ниски, леко носещи се дъждовни облаци. Долу, цапайки през локвите на паркинга, бе изненадващата фигура на Морис Зап, облечен в яркочервен анцунг и маратонки, стиснал загаснала пура в зъбите си. Като навлече бързо пуловер, джинси и обувки за тенис, които му служеха за чехли, Пърс изтича навън в мекия утринен въздух и скоро изпревари американеца, чиято походка бе фактически по-бавна от нормално ходене.
— Добро утро, професор Зап!
— О, здрасти, Пърс — смотулеви професор Зап. Той извади остатъка от пурата си, огледа я с лека изненада и я хвърли в един лавров храст. — И ти ли бягаш? Виж, да не те задържам …
— Никога нямаше да се сетя, че ходите на бягане.
— Това е джогинг, Пърс, не бягане. Бягането е вид спорт. Джогингът е наказание.
— Значи не ви е приятно?
— Да ми е приятно? Шегуваш ли се? Правя го само заради здравето си. Толкова зле се чувствам от него, че сигурно трябва да е полезно. Освен това е много модно понастоящем в американските академични кръгове. Успехът е не просто въпрос на написани статии, а и на пробягани мили всяка сутрин.
— Както изглежда, започнало е да се предава и тук — каза Пърс. Виждам още един бегач пред нас. Но на вас сигурно не ви се налага да се тревожите за успеха? Вие вече сте прочут.