Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Анджелика се засмя.
— Мога да се грижа за себе си.
Завариха Морис Зап да пие чай сам в общата стая, явно останалите участници бяха образували нещо като санитарен кордон около него. Анджелика смело се доближи до американеца.
— Професор Зап, вашата лекция ми достави истинско удоволствие — каза тя с по-голям ентусиазъм, отколкото Пърс бе очаквал или би могъл да се насили да одобри.
— Благодаря ви, Ал — каза Морис Зап. — Аз самият изпитвах такова, докато я изнасях. Изглежда обаче съм засегнал тукашните.
— Докторатът ми е на тема романс — каза Анджелика, — и ми се струва, че много от това, което казахте, е приложимо към романса.
— Естествено — каза Морис Зап. — То е приложимо към всичко.
— Искам да кажа, идеята за романса като разказ-стриптийз, безкрайното водене на читателя, повтарящото се отлагане на последното разкритие, което никога не идва или, когато дойде, унищожава удоволствието от текста…
— Именно — каза Морис Зап.
— А в романсите има и немалко действителен стриптийз.
— Нима? — каза Морис Зап. — Да, сигурно има.
— Героините на Ариосто, например, винаги остават без дрехи, а героите ги поглъщат с очи, докато ги спасяват.
— Отдавна не съм чел Ариосто — каза Морис Зап.
— И, разбира се, „Кралицата на феите“ — двете момичета на шадравана в Беседката на блаженството.
— Трябва да погледна това отново — каза Морис Зап.
— Освен това Мадлин, събличаща се под взора на Порфиро във „Нощта на Света Агнес“
— Точно така, „Нощта на Света Агнес“.
— Жералдин от „Кристабел“.
— „Кристабел“ …
В този момент Филип Суолоу дойде забързан.
— Морис, надявам се нямаш нищо против, че идвам точно сега.
— Разбира се, не, Филип. Vive le sport.
— Просто никой друг нямаше желание да говори, а аз съм много загрижен за тези въпроси, аз наистина смятам, че нещата са в криза… — той прекъсна, тъй като Анджелика тактично се отдръпна. — О, съжалявам, прекъснах ли нещо?
— Всичко е наред, ние свършихме — каза Анджелика. — Благодаря ви, проф Зап, бяхте много отзивчив.
— За теб винаги, Ал.
— Всъщност, да ви кажа, името ми е Анджелика — тя се засмя.
— И аз мислех, че Ал трябва да е съкратено от нещо — каза Морис Зап. — Обадете ми се, ако мога да ви помогна с още нещо.
— Той не ти помогна с нищо — каза Пърс възмутено, докато си хапваха сладки с чай. — Ти даде идеите и примерите.
— Да, но неговата лекция даде стимула.
— Ти ми каза, че той е плагиатствал всичко това от онзи философ, съименника ми.
— Не съм казвала, че е плагиатствал, глупчо. Само че Пърс е имал същата идея.
— Защо не каза това на Зап?
— Трябва да се отнасяш с тези професори внимателно, Пърс — каза Анджелика с лукава усмивка. — Налага се да ги поласкаеш малко.
— Ах, Анджелика!
Един яркосин костюм застана помежду им.
— Бих искал да обсъдим онази много интересна идея на Якобсон, която споменахте тази сутрин — каза Робин Демпси. — Не можем да позволим на Макгаригъл да ви монополизира за цялото времетраене на конференцията.
— Аз трябва да се видя с д-р Бъсби тъй и тъй — каза Пърс, оттегляйки се с достойнство.
Той намери Боб Бъсби в административната стая на конференцията. Някакъв млад мъж от Лондонския университет, когото Пърс беше дочул да прави забележката за генералите, изоставящи армиите си през кафе-почивката, размахваше билет за театър под носа на Бъсби.
— Да не искаш да кажеш, че този билет въобще не е за „Крал Лир“? — казваше той.
— Ами, за съжаление, театърът е отложил представленията на „Крал Лир“ — каза Бъсби извинително. — И е удължил коледната пантомима.
— Пантомима? Пантомима!?
— Това е единствената продукция през цялата година, която носи печалба, не можеш да ги виниш — каза Бъсби. — „Котаракът в чизми“. Убеден съм, че е много добра.
— Мили боже! — каза младият мъж. — Има ли някакъв шанс да си върна парите от билета?
— Боя се, че е твърде късно.
— Аз ще го купя — каза Пърс.
— Виж ти, наистина ли? — каза младият мъж, като се обръщаше. — Струва два паунда и петдесет. Давам ви го за два.
— Благодаря — каза Пърс, като подаде парите.
— Да не тръгнеш да разправяш на всички, че е „Котаракът в чизми“ — примоли се Бъсби.
— Да разбирам ли, че това ще бъде нещо като мистериозно пътуване?
— За мене мистерията е — каза младият мъж, — защо ли сме дошли в тази забравена от бога дупка?
— А, не е толкова лошо — каза Бъсби. — На централно място е.
— Централно спрямо какво?
Боб Бъсби се смръщи замислено.
— Ами, откакто построиха магистралата M 50, стигам до Абатството в Тинтърн, от врата до врата, за деветдесет и пет минути.