Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Като илюстрация на тезата си, Морис Зап цитира голям брой пасажи от класическата английска и американска литература. Когато седна, последваха разпръснати и несигурни аплодисменти.
— Откривам дискусиите — каза Рупърт Сътклиф, оглеждайки неспокойно аудиторията над рамките на очилата си. — Има ли въпроси или коментари?
Настъпи продължителна тишина. Тогава Филип Суолоу се изправи.
— Изслушах лекцията ти с голям интерес, Морис — каза той. — Огромен интерес. Умът ти не е загубил нищо от остротата си от момента на първата ни среща. Но съжалявам като виждам, че през изминалите години си се поддал на вируса на структурализма.
— Не бих се нарекъл структуралист — прекъсна го Морис. — Пост-структуралист, може би.
Филип Суолоу направи жест, говорещ за нетърпимост към подобни незначителни уточнения.
— Думата ми е за този фундаментален скептицизъм относно възможността да се постигне сигурност в каквото и да е, който аз свързвам с пакостното влияние на едно континентално теоретизиране. Беше време, когато четенето представляваше елементарен въпрос, нещо, което се научаваше още в началното училище. Сега то изглежда като някаква тайнствена мистерия, в която само един малоброен елит е посветен. Цял живот съм чел книги заради техния смисъл или поне това е, което винаги съм си мислел, че правя. Очевидно съм се заблуждавал.
— Не си се заблуждавал, че си се опитвал да го направиш — каза Морис Зап, запалвайки пура, — но си се заблуждавал при всеки опит.
— Имам само един въпрос — каза Филип Суолоу. — Той е следният: какъв, при цялото ми уважение, е смисълът от дискусии по лекцията ти, ако, съгласно твоята собствена теория, ние изобщо не сме в състояние да дискутираме думите, които ти току-що каза, а само някакви несъвършени спомени или субективни интерпретации на казаното?
— Няма смисъл — каза безгрижно Морис Зап. — Ако под смисъл разбираш постигането на някаква сигурна истина. Но дали наистина си я откривал някога на конференция във времето за въпроси и дискусии? Бъди искрен, бил ли си някога на лекция или семинар, в края на които да си намерил поне двама души на едно мнение дори върху най-краткото резюме на казаното?
— Тогава какъв, за Бога, е смисълът на всичко това? — извика Филип Суолоу, с ръце във въздуха.
— Смисълът, разбира се, е да се крепи институцията на академичните литературни изследвания. Ние поддържаме своята позиция в обществото чрез публично изпълнение на определени ритуали, подобно на всяка друга група от работещи в областта на словото — адвокати, политици, журналисти. И тъй като по всичко изглежда, че сме изпълнили задълженията си за днес, защо да не се оттеглим и пийнем по нещо?
— Чай, боя се, ще ни се наложи — каза Рупърт Сътклиф, вкопчвайки се с облекчение в тази покана да ускори приключването на разискванията. — Много ви благодаря за крайно…мм…стимулиращата и…хъм… провокираща размисъл лекция.
— Стимулираща и провокираща — колегата удари право в целта — каза Пърс на Анджелика, докато излизаха в индианска нишка от лекционната зала. — Майка ти знае ли, че си дошла тук и слушаш такъв език?
— На мен ми беше интересно — каза Анджелика. — Разбира се, това всичко започва от Пърс.
— От мен?
— Пърс (Peirce). Още един правописен вариант на твоето име. Американски философ. Писал беше някъде за невъзможността да съблечеш воалите на представителността от смисъла. Било е преди Първата световна война.
— Виж ти, наистина ли? Знаеш ли, ти си забележително начетена млада жена, Анджелика! Къде си се образовала?
— О, на различни места — каза тя неопределено. — Предимно в Англия и Америка.
Те минаха покрай Филип Суолоу и Рупърт Сътклиф в коридора, които оживено се консултираха с Боб Бъсби, очевидно за театрални билети.
— Ще ходиш ли на театъра довечера? — каза Анджелика.
— Аз не се записах за ходене. На листа не пишеше коя пиеса е.
— Мисля, че „Крал Лир“.
— Ти значи ще ходиш? — тревожно попита Пърс. — А моя стих?
— Твоя стих? О, боже, забравих. В десет часа на последния етаж, така ли беше? Ще се опитам да се върна незабавно. Професор Демпси ще ме заведе с колата си, това ще спести време.
— Демпси? Трябва да внимаваш с него, знаеш ли? Той ловува млади момичета като теб.