Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— И често ли ходиш там, а? — каза младият мъж. Той замислено мачкаше банкнотите, които му даде Пърс. — Да има наблизо свестен магазин за риба с пържени картофки? Умирам от глад. Не съм слагал в уста нищо, откакто пристигнах.
— Има магазин за готова китайска храна, на втория светофар по „Лондон Стрийт“ — каза Боб Бъсби. — Съжалявам, че не ви харесва храната. Впрочем, очакваме с нетърпение утре вечерта.
— Какво ще има утре вечерта?
— Средновековен банкет! — каза Бъсби, с широка усмивка на гордост.
— Не мога да го чакам — каза младият мъж на излизане.
— Смятах, че това ще бъде кулминационната точка на конференцията — каза Боб Бъсби на Пърс. — Специално сме ангажирали една фирма да се погрижи за храната и да осигури забавленията. Ще има медовина, трубадури, и — той потри ръце в предчувствие на веселба — млади слугини.
— О-хо — каза Пърс. — Животът в Рамидж се разгорещява, явно. Между другото, да имате карта на града? Някаква моя леля живеела тук и трябва да прескоча да я видя. Адресът е на „Гитинг Роуд“.
— А, това не е далеч от тук! — възкликна Бъсби. — Може да се отиде пеша. Ще ви го начертая.
Като следваше упътването на Бъсби, Пърс тръгна натам, мина по няколко тихи улици с големи хубави къщи от двете страни — следи от гуми на ровери и ягуари бяха набраздили заснежените алеи, водещи към тях; пресече една оживена улица, където автобуси и камиони бяха превърнали снега в бразди от черна киша и навлезе в район с по-стари и не така добре поддържани сгради. Няколко минути по-късно пред себе си забеляза фигура, която се препъваше и хлъзгаше по тротоара, увенчана с позната ловна шапка.
— Привет, професор Зап — каза той, изравнявайки се с него. — На разходка ли?
— О, здрасти, Пърс. Не, отивам да посетя стария си хазяин. Преди десет години изкарах шест месеца тук. По едно време мислех даже да остана. Трябва да съм бил мръднал. Познато ли ти е това място?
— Никога досега не съм идвал, но една моя леля живее тук. Не точно моя леля, а роднина на едни братовчеди. Майка ми каза непременно да я потърся. Натам съм тръгнал.
— По задължение, а? Аз тук съм надясно.
Пърс погледна чертежа си:
— И аз.
— Е, как ти харесва Рамидж?
— Много улични лампи има.
— Тоест?
— Заради тези лампи нощем звездите не се виждат както трябва — каза Пърс.
— Да, има и още няколко недостатъка, ако питаш мен — каза Морис Зап. — Като например ресторанти, дето да не заведеш и най-върлия си враг, четири вида различни контакти във всяка стая, хотелски спални, където ушите ти залепват от студ за възглавниците и диско-водещи, които заслужават да им прережеш гърлата. Не мога да кажа, че липсата на звезди ми досажда чак толкова.
— Дори луната изглежда по-неясна отколкото у дома — каза Пърс.
— Ти си романтик, Пърс, знаеш ли това? Ти трябва да пишеш стихове. Това е улицата: „Гитингс Роуд“.
— На леля ми улицата — каза Пърс.
Морис Зап се спря насред тротоара.
— Това е забележително съвпадение — каза той. — Как се казва леля ти?
— Мисиз О’Ший, мисиз Нуала О’Ший — каза Пърс. Съпругът й е д-р Брендън О’Ший.
Морис Зап изпълни лек танцов подскок от възбуда.
— Това е той, моят хазяин! Майчице божия, как само ще се изненада да ни види заедно!
— Майчице божия! — каза д-р О’Ший, като отвори външната врата на голямата си, мрачна на вид къща. — Това ако не е професор Зап!
— А ето тук и вашият племенник от Емерълд Айл, Пърс Макгаригъл, дошъл да види леля си — каза Морис Зап.
Лицето на д-р О’Ший посърна.
— А, да, майка ти ни писа, Пърс. За съжаление, се разминахте с г-жа О’Ший — тя замина за Ирландия вчера. Но заповядайте, влизайте. Нямам какво да ви предложа, пък и отварям кабинета след двайсет минути, но влезте.
Той ги въведе в мразовита приемна с лек дъх на мухъл и нафталин и включи една електрическа печка, имитация на камина. Изрисуваните въглени светнаха, но реотанът — не.
— Нищо, на мен ми се струва, че става топло само като я гледам — каза докторът.
— Донесъл съм малко контрабанда — каза Морис Зап, като вадеше половин бутилка уиски от джоба на шлифера си.
— Господ да те поживи, съвсем като едно време — изпъшка д-р О’Ший. — Той коленичи и заопипва в бюфета за очилата си. — Уискито течеше като вода — довери той на Пърс, — когато професор Зап живееше тук.
— Не го разбирай погрешно, Пърс — каза Морис Зап. — Това е просто начин Майло да каже, че обикновено държах бутилка-две от „шотландеца“ в гардероба. — Наздраве, Майло!
— Та къде е сега леля Нуала? — попита Пърс, като си глътнаха уиски, а О’Ший напълни отново чашите им.
— В Слайго се върна. Семейни проблеми — д-р О’Ший поклати сериозно глава. — Сестра й е зле, много зле. И всичко заради тази нейна дъщеря, Бернадет.