Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— По-добре е от последния ти опит — каза Пърс. — Това е всичко, което мога да кажа в твоя полза.
Демпси натисна бутона да отвори асансьорната врата.
— Ако видиш Анджелика, кажи й, че съм в бара.
Когато асансьорът слизаше, вратата на аварийния изход се отвори и Анджелика стъпи на площадката. Видът й беше малко раздърпан и бе останала без дъх, а гърдите й се повдигаха и спадаха по най-изумителен начин под бялата й копринена блуза с висока яка, която носеше. На Пърс му се стори, че едно копче липсва от блузата й.
— Да не би колегата да ти е досаждал? — каза той свирепо.
— Кой?
— Оня, Демпси. Главчо-Празноглавчо.
Анджелика се засмя широко.
— Казах ти, че мога да се грижа за себе си — каза тя задъхано. Тя постави ръка на гърдите си — Останах без дъх от тези стълби.
— Защо не накара Демпси да спре колата, като минавахте край мен? — каза той укорително.
— Ти ми каза, че няма да ходиш на театър.
— Промених мнението си. Както и ти, очевидно. Не можах да те намеря там.
— Да, когато открихме, че е „Котаракът в чизми“, вместо „Крал Лир“, отидохме в една кръчма. Робин искаше да продължим в някоя дискотека, но аз му обясних, че имам уредена среща тук, така че ето ме. Къде е стихотворението?
— То е стих от една дума — каза Пърс донякъде успокоен. — Най-прекрасната дума на света всъщност. Може да се прочете само на тъмно — той загаси стълбищното осветление. — Хайде, хвани ме за ръка — той заведе Анджелика в остъкления коридор и й показа гледката. — Там долу — каза той. — Край езерото.
Покритата със сняг земя брилянтно отразяваше светлината на почти пълната луна, сега вече високо в небето. Тревната площ, която се издигаше леко нагоре от ръба на изкуственото езеро бе сега широка ослепителна белота с изключение на мястото, където следи от стъпки, размеквали бавно снега през целия ден, бяха изписали с огромни вълнообразни букви едно име:
Анджелика
— О, Пърс — прошепна тя. — Каква чудесна идея. Земна поема.
— Защо я наричаш така? Аз щях да кажа снежна поема.
— Мислех си за изкуството върху земя — нали знаеш, за онези шарки, дълги цели мили, които могат да се обхванат само от самолет.
— Това е също така слънчева поема и лунна поема, защото слънцето разтопи снега под стъпките ми, а луната ги освети така, че да ги видиш.
— Колко ярка е луната тази вечер! — промълви Анджелика. Тя не беше издърпала ръката си от неговата.
— Замисляла ли си се някога, Анджелика — каза Пърс, — колко забележително е това, че луната и слънцето ни изглеждат приблизително еднакви?
— Не — каза Анджелика, — никога не съм мислила за това.
— Толкова много митове и символи зависят от съотношението на тези две дискообразни тела в небето ни, едното владеещо деня, другото — нощта, като близнаци. А това е само измама на перспективата, резултат от относителните размери на луната и слънцето и разстоянието им от нас и едно от друго. Вероятността това да стане случайно, сигурно е милиарди към едно.
— Смяташ, че това не е случайност?
— Мисля, че това е едно от великите доказателства за божествения създател — каза Пърс. — Според мен Той е имал око за симетрията.
— Като Блейк — усмихна се Анджелика. — Впрочем, чел ли си „Плашещата симетрия“ на Фрай? Отлична книга, мисля.
— Не искам да говоря за литературна критика — каза Пърс, като стисна ръката й и пристъпи по-близо. — Не и насаме с теб, тук горе, на лунната светлина. Искам да говорим за нас.
— За нас?
— Ще се омъжиш ли за мен, Анджелика?
— Разбира се, че не! — възкликна тя и издърпа ръката си, смеейки се невярващо.
— Защо не?
— Ами по много причини. Току-що сме се запознали, а и не искам да се омъжвам.
— Никога ли?
— Не казвам никога, но искам първо да напредна професионално, а това означава да бъда свободна да ходя навсякъде.
— Нямам нищо против — каза Пърс. — Готов съм да дойда с теб.
— Какво, и да зарежеш собствената си работа?
— Ако е необходимо — каза той.
Анджелика тръсна глава.
— Ти си непоправим романтик, Пърс — каза тя. — Защо всъщност искаш да се ожениш за мен?
— Защото те обичам — каза той, — а аз вярвам в предбрачното целомъдрие.
— Аз май че не — каза тя дяволито.
— О, Анджелика, не ме мъчи! Ако си имала други, не искам и да чувам за тях.
— Не това имах предвид — каза Анджелика.
— Не възразявам, ако не си девствена — каза Пърс и добави: — Разбира се, бих предпочел да си.
— Девственост — замисли се Анджелика. — Какво е това? Наличие или отсъствие? Наличие на девствена ципа или отсъствие на пенис?