Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Старата жена изгаси лампата над главите им, за да пести електричество и за да не стане много горещо в кухнята.
— Като се стъмни, ще запалим свещи — каза тя.
Беше седем часът и лятното вечерно слънце беше златисточервено. Грееше толкова силно, че щорите, които не успяваха да опазят от горещината кухнята, сякаш сияеха.
Дженива също седна, наведе глава и изрече кратка молитва:
— Благодаря ти, Боже, че ни даваш всичко, от което имаме нужда, и че ни позволяваш да сме доволни от това, което имаме.
— Имам проблем с това „доволни“ — обади се Лейлъни.
Мики протегна ръка над малката масичка и момичето й отвърна със същото: двете плеснаха дланите си заговорнически.
— Масата си е моя, затова много моля без коментари — реагира Дженива. — А когато някой ден си пия пина колада на терасата в рая, не ми се мисли какво ще сервират на грешниците в ада.
— Сигурно такава лимонада — отвърна Лейлъни.
Мики си сипа в чинията от салатата.
— Значи, Лейлъни, вие с леля Дженива прекарвате заедно времето?
— Повечето време, да. Госпожа Ди ме учи всичко за секса.
— Не приказвай такива неща, момиче! — предупреди я Дженива. — Някой ще вземе да ти повярва. Просто играем карти.
— Щях да я оставя да спечели — каза Лейлъни — от учтивост и уважение пред възрастта й, но тя ме мамеше.
— Леля Джен винаги мами — потвърди Мики.
— Добре, че не играхме руска рулетка. Мозъкът ми щеше да е разпилян из цялата кухня.
— Аз не мамя. — Лукавият поглед на Джен беше достоен за счетоводител на мафията, който свидетелства пред властите. — Просто използвам сложни и усъвършенствани методи на игра.
— Когато забележиш, че пина коладата ти е гарнирана с отровни гъсеници, може би ще осъзнаеш, че терасата ти не се намира в рая.
Леля Джен избърса веждата си с хартиена салфетка.
— Не си мислете, че се потя, защото чувствам вина. От жегата е.
— Картофената салата е страхотна, госпожо Ди — каза Лейлъни.
— Благодаря. Сигурна ли си, че майка ти не иска да дойде при нас?
— Не. Надрусала се е с кокаин и халюциногенни препарати. Единственият начин старата Синсемила да дойде дотук е с пълзене. А и каквото да вкара в устата си в сегашното състояние, моментално ще го повърне.
Дженива погледна смръщена Мики, а тя сви рамене. Не знаеше дали тези приказки за пороците на Синсемила са истина или фантазия. Подозираше обаче, че историите са силно преувеличени. Грубият език и остроумните забележки можеха да са прикритие за ниско самочувствие. Самата Мики беше запозната с тази стратегия.
— Вярно е — настоя Лейлъни, правилно разчела погледите, които двете жени си размениха. — Тук живеем само от три дни. Дайте малко време на старата Синсемила и ще видите какви ги върши.
— Наркотиците нанасят ужасни поражения — каза леля Джен с потиснат тон. — Веднъж в Чикаго бях влюбена в един мъж…
— Лельо Джен — предупреди я Мики.
Тъгата лесно се настани върху гладкото и луничаво лице на Дженива.
— … Беше толкова красив, толкова чувствителен…
Мики въздъхна и стана, за да си вземе бира от хладилника.
— … но се друсаше — продължи Дженива. — Хероин. Беше смотаняк в очите на всички останали, но не и в моите. Аз просто бях убедена, че може да се промени.
— Изключително романтично, госпожо Ди, но когато майка ми си намира приятели наркомани, нещата винаги свършват зле за тях.
— Не и в този случай — отвърна възрастната жена. — Аз го спасих.
— Така ли? Как?
— С любов. — Очите й се навлажниха от спомена за тази стара страст.
Мики се върна и седна на стола си.
— Лельо Джен, този чувствителен тип от Чикаго… не беше ли Франк Синатра?
— Ама сериозно ли? — Лейлъни се ококори. — Умрелият певец?
— Тогава още беше жив. Дори косата му не беше започнала да пада.
— А състрадателната млада жена, която го е спасила от иглата — продължи Мики, — ти ли беше, лельо Джен, или Ким Новак?
На лицето на Дженива се изписа почуда.
— На младини бях красива и привлекателна, но не можех да се сравнявам с Ким Новак.
— Лельо Джен, ти си мислиш за „Мъжът със златната ръка“. С Франк Синатра и Ким Новак. Пуснали са го по кината някъде през петдесетте години.
Дженива се усмихна.
— Напълно си права, скъпа. Никога не съм имала романтична връзка със Синатра. Макар че ако бях го срещнала, не знам дали щях да му устоя.
Лейлъни погледна към Мики за обяснение.
Тя само сви рамене. Объркаността на момичето я забавляваше.
— И аз не съм сигурна дали щях да му устоя.
— За Бога, престани да дразниш детето — каза Дженива. — Прости ми, Лейлъни. От време на време имам проблеми с паметта, откакто бях улучена в главата. Оттогава тук се обърка нещо — тя потупа с пръст дясното си слепоочие — и понякога старите филми ми се струват реални като моето минало.