Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Мики отвори кутия „Будвайзър“.
— Говорят, че икономиката върви право към пропастта.
— Кой говори така, мила?
— Всички, с които разговарях за работа.
Дженива сложи салатата на масата и започна да реже пилешко филе за сандвичите.
— Тези хора са просто песимисти. За някои икономиката винаги върви към пропастта, но за други е манна небесна. Ти ще си намериш работа, сладка моя.
Бирата й даде приятна леденостудена утеха.
— Как успяваш да оставаш винаги такава оптимистка?
Съсредоточена в рязането на пилешкото, Дженива отвърна:
— Лесно, просто се оглеждам.
Мики се огледа.
— Извинявай, лельо Джен, но аз виждам само тясна кухничка в каравана. Толкова стара, че лакът на шкафовете се е напукал.
— Тогава не знаеш как да гледаш. В тази кухничка има чиния с кисели краставички, маслини, купа с картофена салата, поднос със сирене и друга храна в хладилника. Би ли наредила всичко това на масата, ако обичаш?
— Ти да не би да готвиш за целия квартал? — попита Мики, след като извади от хладилника чинията със сиренето.
Дженива нареди нарязаните парчета пилешко в поднос на масата.
— Не забеляза ли — тази вечер съм подредила прибори за трима?
— Ще имаме гост за вечеря?
Вместо отговор на вратата се почука. Задната врата си стоеше отворена, за да се проветрява караваната. Лейлъни Клонк потропваше върху рамката.
— Влизай, влизай. Ела да се спасиш от тази ужасна жега — подкани я Дженива, сякаш нажежената каравана беше някакъв прохладен оазис.
Лейлъни влезе вътре. Металната скоба на крака й потракваше. Лицето й се бе зачервило от слънцето. Носеше зелени шорти и бяла тениска с малко зелено сърчице, избродирано в горната лява част.
Това беше по-лошо и от скапания ден. Думите, необходими да се опише цялото мъчително търсене на работа от Мики, обикновено щяха да накарат леля Дженива да изтръпне от ужас. Затова, когато пристигна недъгавото момиче, Мики внезапно беше обзета от онова изпълнено с надежда очакване, което я беше предпазвало от самосъжалението.
— Госпожо Ди — обърна се Лейлъни към Дженива, — вашият изсъхнал розов храст непрекъснато ми прави неприлични жестове.
Домакинята се усмихна.
— Ако е имало кавга, скъпа, сигурна съм, че ти си я започнала.
Лейлъни се закани на Дженива с палеца на деформираната си ръка, а на Мики каза:
— Много е оригинална. Къде я намери?
— Тя е сестра на баща ми, така че не ми се наложи да я търся.
— Печелиш червена точка. Баща ти сигурно е страхотен.
— Защо мислиш така?
— Сестра му е готина.
— Той заряза мен и майка ми, когато бях на три години.
— Кофти. Ама пък моят безполезен баща духна още в деня, в който се родих.
— Ние какво, по скапани бащи ли ще се състезаваме?
— Поне истинският ми баща не е убиец като сегашния ми псевдобаща. Или поне аз не знам да е такъв. Твоят баща убиец ли е?
— Отново печелиш. Той е само едно егоистично прасе.
— Госпожо Ди, не ви ли е неприятно, когато нарича брат ви егоистично прасе?
— Тъжно е, скъпа, но е вярно.
— Значи вие не сте просто червена точка, госпожо Ди, а сте като онези награди сюрпризи, които ги слагат в пликовете със снакс.
Дженива грейна.
— Много мило, Лейлъни. Искаш ли лимонада?
Момичето посочи към кутията „Будвайзър“ на масата.
— Щом Мики пие бира, и аз искам.
Дженива й наля лимонада.
— Представи си, че пиеш „Будвайзър“.
— Мисли си, че съм дете — обърна се Лейлъни към Мики.
— Та ти наистина си дете.
— Зависи какво разбираш под „дете“.
— Всеки, който е на по-малко от тринайсет години.
— О, колко тъжно. Прибягваш до някакво измислено число. Това говори за неумение за самостоятелно мислене и анализ.
— Добре тогава, да пробваме с размера. Ти си дете, защото още нямаш цици.
— Не е честно. Знаеш, че това е слабото ми място.
— Никакво слабо място. Изобщо няма място. Плоска си като парчето швейцарско сирене върху този поднос.
— Да, ама един ден ще бъдат толкова големи, че ще трябва да нося на гърба си торба с цимент за баланс.
— Голяма работа е, нали? — намеси се Дженива.
— Без съмнение тя е един страхотен малък мутант.
— Вечерята е готова — тържествено обяви възрастната жена. — Студени салати и сандвичи. Не са кой знае какво, но са подходящи за горещото време.
— По-добре е от консервирани праскови със соя и зелен фасул — отвърна Лейлъни и се настани на масата.
— Защо? Какво не е наред? — попита я Дженива.
— О, много неща. Старата Синсемила е доста некадърна като майка, но обира всички точки и като ужасна кулинарка.