Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— По-голямата част от обществото в Денвър определено не мисли така. — Кристофър отпи от кафето си. — Въпреки това предполагам, че всички ще бъдат на бала.
— Разбира се, че ще бъдат — съгласи се Питър. — Какъв по-добър случай за нашата млада дама да провери своите умения в светското общество на този град? В края на краищата тя едва ли ще може да види нещо по-изискано. Може би изобщо няма да присъства на Сезона в Лондон.
— О, аз бих искала да отида! — Маги едва успя да се удържи да не се разскача на стола. — Там ще видя Бейби Доу и Хорас Тейбър, и всички останали! Ще се държа най-прилично, обещавам! — Перспективата за това вълнуващо приключение изтри последната частица от гнева й. Беше слушала истории за Бейби Доу от проститутките в бордеите на Маркет Стрийт, от посетители на „Лейди Лак“, от продавачи на Ларимър Стрийт. Почти всички в Денвър казваха за Елизабет Макорт Доу, че е курва, но Маги намираше историята по-скоро романтична, а не отвратителна. Най-красивата жена в Колорадо, изоставена от съпруга си, беше спечелила любовта на богатия Крал на среброто — самият той хванат в капана на брак без любов със сурова съпруга, която презираше неговия разточителен начин на живот. Маги не можеше да нарече Бейби Доу курва поради това, че се е влюбила, нито да я обвини, че позволява на любовника си да пръска пари по нея в „Уиндзор“. Те най-после се бяха оженили — един триумф на любовта над грозната житейска действителност. Маги беше изпълнена с възторг.
Кристофър я прониза с поглед изпод вдигнатите си вежди.
— Ако отидем, Маги вие ще правите само онова, което аз ви казвам през цялото време. Без да ми задавате въпроси.
— Разбира се!
Подозрителният англичанин, изглежда, не й вярваше.
— Наистина ще го направя — обеща Маги.
— Недей да очакваш кой знае какво от бала, Маги. Не бих искала да се разочароваш. — Луиза закопча последното копче на корсета с банели и Маги послушно издиша.
— Това е глупаво!
— Не, мила, това е модно.
— Надявам се, че усилията ще си заслужават — засмя се Маги. — Ако предполагах, че Негова всемогъща светлост ще ме заведе на грандиозно събитие като това, щях да обръщам повече внимание, на уроците. Мислех, че ще ходим само до някакво ранчо в Ню Мексико.
— Опитай се да не изглеждаш твърде впечатлена. Хората от обществото са като теб и мен. Всъщност на някои от тях дори не бих позволила да прекрачат прага на „Лейди Лак“.
Луиза повдигна вечерната рокля над главата на Маги. Искрящата синя коприна се плъзна над стегнатия корсет и многопластовата фуста. Ниското деколте беше гарнирано с кожа. Буфан ръкавите се диплеха в горната част на ръцете й в пленителни гънки. Турнюрът, по-голям от този на дневните рокли, караше Маги да се чувства тромава като патица.
— Бих искала и ти да дойдеш с нас! Господин Скарбъроу каза, че ще ни кавалерства.
— Нямам никакво желание да се срещам със снобите, мила. Достатъчно съм го правила в Мексико Сити, когато бях млада. По-скоро бих се разправяла с пияниците в „Лейди Лак“. Те поне си признават кои са и откъде са дошли.
Очите на Маги заблестяха. Усмивката; й стана дяволита.
— Превръщаш се в цинична старица, Луиза.
— Не цинична, а разумна.
— Е, аз пък изобщо не съм разумна! Винаги съм искала да знам как се забавляват богатите дами и господа. Сега ще пообщувам с най-добрите от тях!
— Ако се държиш добре и правиш онова, което ти казва лорд Кристофър, самата ти може би ще бъдеш богата един ден.
— И тогава ще мога да правя всичко, което пожелая! — Маги се засмя и разпери ръце. — Изглеждам ли представителна?
— Ще хванеш окото на всички мъже там.
— Така ли?
— И гнева на съпругите им.
Луиза се оказа права. Маги наистина привлече вниманието на почти всички мъже в пищната бална зала на хотел „Уиндзор“. Съпругите им я стрелкаха с остри като ками погледи, но Маги не беше техният главен прицел. Бейби Доу Тейбър, великолепна с червеникаво златистите си къдрави коси, с рокля по последна мода, навярно щеше да бъде цялата в рани и кръв, ако погледите притежаваха физическа сила. Съпругите на денвърското елитно общество не й бяха простили незаконната връзка с Краля на среброто.
Вечерята беше най-разточителното нещо, което Маги бе виждала и опитвала през живота с. Годините на нищета я бяха научили, че такова изобилие не бива да се прахосва, ако й се предложи отнякъде. Седнал до нея на масата, Кристофър гледаше с удивление как тя се спуска на всяко блюдо, независимо какво има в него, Маги усети, че навярно такъв голям апетит е едно от многото неща в света, които не прилягат на дама. Вече започваше да мисли, че всичко, свързано с удоволствието и радостта, е неподходящо за порядъчна жена.