Търговци на роби в космоса
- Автор: Браннер Джон
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Търговци на роби в космоса». Краткое содержание книги:
Протегна ръка на Дорди и с гордост се убеди, че тя не трепери. След кратко колебание андроидът я стисна. Отзад Бърл изгъргори нещо. Този път това беше израз на учудено признание.
Вертолетът действително много се различаваше от пътническия модел, с който Хорн беше свикнал. Тромавата, но мощна машина летеше с рев в нощната тъма. От двете страни на корпуса бяха прибрани буксирните куки, а плазовете за кацане излизаха далеч встрани. Хорн се въртеше неудобно на гладката метална пейка между сандъка с инструменти и изглеждащата подозрително тънка врата с автоматично отваряща се заключалка.
— Машината не е предназначена за пътешествия — обясни Бърл весело.
Летяха вече час. Бърл наблюдаваше неуспешните опити на Хорн да се настани по-удобно и около очите му все по-ясно се открояваха бръчици на сподавен смях.
Това бяха първите думи, които той произнесе след вдигането им във въздуха. Почти с презрение игнорираше опитите на Хорн да завърже разговор.
Тук, горе, в звездното небе беше студено. Хорн се притисна до облегалката на пейката, та поне малко да се стопли от турбините зад стената на кабината.
— Впрочем за какво е направен този вертолет? — най-сетне запита той. — Казахте, че е предназначен за теглене, така ли?
Бърл кимна.
— Този вертолет е конструиран специално за тежки подемни работи. Долу, между плазовете, е универсалното окачващо устройство. За него могат да се закачат една, две, три, дори четири наземни машини, както и да се окачи лека ракета, а турбините са достатъчно мощни, за да ги вдигнат и да ги пренесат по въздуха на разстояние няколкостотин мили.
Той любопитно погледна надолу.
— Никога ли не сте виждал как работи такъв вертолет?
Хорн поклати глава.
— Струва ми се, че веднъж бях наблизо, когато стана нещастен случай, но мястото на катастрофата вече беше оградено, когато се появих там.
Внезапно нещо му дойде наум и той добави:
— Изглежда вашите хора работят дяволски бързо.
Бърл се изхили.
— Поне се стараем. Понастоящем, разбира се, тук не се използват такива тежки вертолети за теглене като този, защото освен такситата-кълба по пътищата сега няма нищо. Ако някое транспортно средство попадне в затруднение, ще ни е необходим само механик-електроник, а не вертолет за теглене.
Преминаха над източния край на града, който Хорн не познаваше. От машината се виждаха петна млечнобяла светлина, подобни на далечни галактики, наблюдавани през мощен телескоп. Ярките точки само подчертаваха сходството.
Хорн направи забележка на Бърл, а той избоботи:
— Нямам никаква представа. Аз се занимавам само с теглене.
„Тъп, тъп, та вдлъбнат“ — помисли си Хорн.
Той започна да задава на андроида въпроси за най-простите неща на Земята, които преди никога не са го тревожили.
— Съществуват безкрайно много неща, за които нищо не зная — прошепна Хорн. — Може би има смисъл, преди да напусна Земята, отначало да се поогледам?
Не последва никакъв отговор.
Хорн внезапно разбра, че вертолетът губи височина и огньовете пред него придобиват познати очертания. Това беше неговият дом. Те кацаха. Напомни си, че си струва да обмисли какво ще каже на семейството си и възможните им възражения.
Не беше късно да го направи, макар че полетът почти свършваше. Оставаха час или два, докато членовете на семейството му ще се върнат от града, за да заспят за през целия настъпващ ден. Или може би светлините долу означават, че в къщата цари веселие? Изкусно управляван от Бърл, вертолетът извърши меко кацане. Андроидът протегна мускулестата си ръка назад и натисна дръжката на вратата до Хорн. Тя се отвори и образува стълбичка. Хорн се измъкна навън с несгъващи се нозе и се обърна — Бърл го гледаше.
— Дорди помоли да ви предам това.
Хвърли му нещо плоско и продълговато, но още преди да го хване, Хорн разбра, че е портфейлът на Ларс Талибранд.
— Впрочем споменахте нещо си да останете на Земята, за да проумеете работата на другите хора и разни други неща — не губете време! Оставете на андроидите да се грижат за превозването на отломките и за общественото осигуряване, а вие си вършете работата. Довиждане.
Вратата-стълбичка се вдигна и се затвори.
Ревът на мотора се усили и тромавата машина се издигна към небето. Хорн я проследи с поглед, обърна се и тръгна към къщата. Държеше, претегляйки го с ръка, малкия сив портфейл на Талибранд.
Пристигането му не остана незабелязано — огромният вертолет боботеше много силно. Макар че Бърл намали рева на турбините, все пак това не беше пътническа машина. Вървейки по пътеката през градината, зад която се виждаше къщата, Хорн забеляза, че прожекторите се запалват и се насочват към него, но той гледаше само към ръката си с джобното фенерче. Светна още един прожектор и студен глас произнесе до него: