Черна комедия (Фарс в едно действие)
- Автор: Шафър Питър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Кауков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черна комедия (Фарс в едно действие)». Краткое содержание книги:
БРИНДСЛИ: Ъ-ъ-ъ… Кръчмата беше затворена.
ХАРОЛД: Ти през това време не си ходил до кръчмата, нали? Няма как да си успял.
БРИНДСЛИ: Естествено, че ходих…
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Но тя е на пет преки оттук, г-н Милър.
БРИНДСЛИ: Като те подгони нуждата, порастват ти криле, г-це Фърнивъл. Каквото и да означава това. (Бързо вдига масата и изчезва от стаята с нея и с лампата на части.)
ПОЛКОВНИКЪТ: (все още мисли, че Бриндсли е на колене пред него.) Виж сега какво: в тази стая става нещо много странно. Може и да не разбирам от изкуство, Милър, но от хора разбирам много. Познавам кой е лъжец дори и на тъмно.
КАРЪЛ: Татко!
ПОЛКОВНИКЪТ: Ще ми се да не се съмнявам в думите ви, господине. И все пак, държа да се закълнете, че сте ходили до заведението. Е?
КАРЪЛ: (осъзнава, че той не е тук и повишава глас.) Брин, татко говори на теб!
ПОЛКОВНИКЪТ: Ти защо викаш?
БРИНДСЛИ: (нахълтва от стаята на Харолд, все още омотан в лампата.) Разбира се, знам. Той е абсолютно прав. Просто се замислих за момент.
ПОЛКОВНИКЪТ: Е? Какво ще ми кажете?
БРИНДСЛИ: Аз… Не мога да се съглася с вас, господине.
ПОЛКОВНИКЪТ: Какво?
БРИНДСЛИ: Вие направихте много прозорлива забележка. Не всеки би се сетил за това. Оригинална. Нали разбирате. Почти остроумна. Всъщност, съвсем остроумна. Защо да се скъпим?…
ПОЛКОВНИКЪТ: Вижте, младежо, опитвате се да бъдете забавен ли?
БРИНДСЛИ: (угоднически.) Е, и аз веднъж да опитам…
ХАРОЛД: Аз казвам, че нещо започва да става неприятно?
КАРЪЛ: Става противничко.
ПОЛКОВНИКЪТ: Млък, Бухтичке. Аз ще се оправям.
БРИНДСЛИ: С какво да се оправяте, господине?
ПОЛКОВНИКЪТ: Ако си мислите, че ще разреша на дъщеря си да се омъжи за закоравял мошеник, много сте сбъркали.
ХАРОЛД: Да се омъжи!
КАРЪЛ: Ами да, това смятаме.
ХАРОЛД: Брин, ти и тази млада дама?…
КАРЪЛ: … Сме сгодени, както се казва. Разбира се, с одобрението на баща ми.
ХАРОЛД: А така! (Вбесен от новината, както и от факта, че Бриндсли не е споделил с него.) Ама че изненада!
БРИНДСЛИ: Пазехме го в тайна.
ХАРОЛД: Явно е така. И от кога?
БРИНДСЛИ: Няколко месеца.
ХАРОЛД: Ах ти, стар хитрец такъв.
БРИНДСЛИ: (нервен.) Надявам се да нямаш нищо против, Харолд.
ХАРОЛД: Е, трябва да кажа, че умееш да си потаен.
БРИНДСЛИ: (помирително.) Аз щях да ти кажа, Харолд… Наистина щях. Ти беше единствения човек, на когото щях да споделя.
ХАРОЛД: Ами тогава защо не си ми казал?
БРИНДСЛИ: Не знам. Нямаше удобен случай.
ХАРОЛД: Виждаш ме всеки ден.
БРИНДСЛИ: Знам.
ХАРОЛД: По всяко време можеш да ми кажеш.
БРИНДСЛИ: Знам.
ХАРОЛД: (раздразнено и надменно.) Е, то си е твоя работа. Не си длъжен да ми споделяш нищо… Аз съм ти само съсед от три години. Винаги съм смятал, че между нас има нещо повече от географска близост, но очевидно не съм бил прав.
БРИНДСЛИ: О, не започвай сега да се сърдиш, Харолд.
ХАРОЛД: Аз нищо не започвам. Аз само казвам, че е изненадващо, това е. Изненадващо и някак си — разочароващо.
БРИНДСЛИ: О, виж, Харолд, моля те да ме разбереш…
ХАРОЛД: (рязко.) Няма нужда от повече приказки! Само че за в бъдеще ще знам да не залагам толкова на приятелството. Пак постъпих като глупак! Глупак, това съм аз — доверчив тъпак!
(Г-ца Фърнивъл става от вълнение опипва пътя към масата с напитките.)
ПОЛКОВНИКЪТ: Боже господи!
КАРЪЛ: (приласкаващо.) Хайде де, г-н Гориндж. На никого не сме казвали. Ама съвсем на никого. Наистина.
ПОЛКОВНИКЪТ: В този момент, Бухтичке, няма какво повече да се каже. И не съм убеден, че някога ще има какво!
БРИНДСЛИ: Вижте, господине, изглежда, че нещо сме се объркали. Грешката е моя, извинявам ви се.