Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Фред Люпке
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)». Краткое содержание книги:
Князът отвърна:
— Ако бях послушал възражението на дворцовия маршал, то вероятно нямаше да замина за Чинг, но пък и нямаше да се замисля върху това, дали наистина е по-добре да се вслушам в думите на възразяващия, вместо в тези на подмазвача. Преди обаче да ви накажа заслужено, бих искал да чуя защо доброволно се жертвате?
Генералът отговори:
— За да дам възможност на господаря си да размисли без гняв към предупреждаващия дали е мъдро да замине за Чинг. Защото, ако именно Вие заминете, то скоро всички ще искат да отидат дотам и тихият кът ще бъде осквернен от тълпата и скоро опустошен.
Князът отговори:
— Това наистина би било ужасно.
И той заповяда да се върнат.
Когато учителят Кунг чу за тази случка, той рече:
— Генералът действително владее изкуството да убеждава един княз. Десет мили отстъпвал на желанието му, за да го възпре с ум и далновидност пред неволното въвеждане на един глупав, лош обичай. XIV, 4
НАСЪЩНИЯТ ХЛЯБ
Учителят Кунг веднъж беше на гости у княз Ай. Князът заповяда да донесат на масата праскова и клас просо. Учителят изяде първо класа просо, а после прасковата. Другите гости и придворните едва сдържаха смеха си. А князът обясни на Кунг:
— Класът е даден само за да почисти прасковата; след това се хвърля.
Учителят Кунг отговори:
— Аз знам. Но просото е най-важният от всички плодове на полето. То е за небето и дедите най-висше жертвоприношение. Плодове от дървета има най-различни, а прасковата спада към най-нищожните. Затова никой не я жертва на олтара. Благородният няма да почиства неща с ниска стойност, като използува за целта скъпоценност. Това би означавало да поставиш по-висшето в служба на по-низшето, като почистиш диворастящия плод на дървото с трудно отгледания плод на полето. Мисля, че това е несъвместимо с истинската култура и противоречи на уважението ми към селянина. Затова аз не поставих просото в унизителна служба, като го използвах според истинското му предназначение: да храни хората.
Князът засрамено каза:
— Правилно постъпихте. XIX, 5
ЛОВЕЦЪТ НА ПТИЦИ
Учителят Кунг наблюдаваше един ловец на птици, в чиято мрежа попадаха само млади птички. Той го попита:
— Защо хващате само млади?
Ловецът отговори:
— Старите са внимателни и затова са трудно уловими. Младите са още гладни за храна и лесно се хващат. Ако младите следваха старите, те също нямаше да бъдат улавяни, а ако старите следваха младите, и те щяха да бъдат лесна плячка.
Учителят Кунг се обърна към учениците си:
— Който се вслушва в предупрежденията на опитния, той избягва щетите. Който смята насладата от примамливи ястия за по-важна, забравя опасността и бива наказван за това. Следователно, всеки сам е отговорен за своето щастие или нещастие. Затова Благородният е предпазлив в решенията си и в избора на личностите, които взема за пример. Опитът на старите е първото стъпало към поддържането на живота. Лекомислието носи на младите само опасности. XV, 7
ЛОШО ПРЕДЗНАМЕНОВАНИЕ
В държавата Лу живееше един човек на име Кунг-шо. Веднъж, когато поиска да направи жертвоприношение, той забеляза, че жертвеното животно е изчезнало. Като чу за това, Учителят Кунг рече:
— Този човек няма да доживее до следващата година.
Скоро след това Кунг-шо наистина почина. Тогава ученици те попитаха своя Учител:
— Откъде знаехте Вие, че Кунг-шо скоро ще умре?
Учителят отвърна:
— Който не се грижи за жертвата, която ще принесе, той вече няма поглед върху домакинското. Който изоставя жертвата, той скоро и себе си изоставя. Такъв човек просто ще загине. За да предвидиш това, не е нужна голяма мъдрост. X, 9
ЗАСРАМВАНЕТО НА СПОРЕЩИТЕ
Вече няколко години двете страни Ю и Юй спореха за един общ граничен район. Тогава техните посредници рекоха:
— Вен, князът на западната империя, е мъдър човек. Нека му възложим решението на нашия спор.
Князете се отправиха към западната империя и когато пристигнаха, видяха с учудване, че селяните си услужват взаимно с плугове и зачитат границите на нивите си. Когато пристигнаха в столицата, забелязаха, че жените и мъжете вървяха по различни страни на улицата и че старите хора не носят никакви товари. Пристигайки в дворците, видяха, че е нещо естествено по-низшите служители да отстъпват пред по-висшите и че по време на аудиенция не спорят помежду си. Тогава князете на Ю и Юй си рекоха: „Колко сме неразумни! Как можем да посмеем да се явим в двореца на мъдрия Вен!“