Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Фред Люпке
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)». Краткое содержание книги:
Учителят рече:
Благородният може да издържи на нещастието; само малкият човек губи равновесие, щом изпадне в нещастие. XV, 1
Благородният, който е образован и знае как в ученето си трябва да се подчинява на ограниченията чрез ритуали и форми, вероятно няма да попадне на погрешен път. XI, 25
Учителят рече:
Само обикновени хора чакат, докато напреднат в ритуали, форми и музика, преди да заемат пост. Благородният може да си позволи едва по-късно да се занимава с ритуали, форми и музика. Дори да одобрявам казаното, аз бих застанал на страната на тези, които първо се учат. XI, 1
За Благородния в света няма нито враждебност, нито привързаност, той винаги стои на страната на правото, където и да го открива. IV, 10
Зе-ма Нию се оплака:
Всички други имат братя, само аз нямам.
Тзе-хзиа каза:
Чул съм да казват: „Животът и смъртта са повеля на небето; имотът и чинът зависят от волята на небето“. Когато Благородният е работлив и не си губи времето и когато е вежлив към другите и спазва ритуалите и формите, тогава всички са негови братя. Как може истински Благородният да се оплаква, че няма братя?
Учителят рече:
Който е с характер, никога не остава самотен; той винаги намира приятели. IV, 25
Сред Благородниците няма съперничество, освен при стрелбата с лък. Но и тогава те се покланят и отстъпват място един на друг, когато отиват на стрелбището и когато след това стигнат до почерпката. Дори в състезание остават все Благородни. III, 7
Имот и чин желае всеки. Ако могат да бъдат придобити единствено за сметка на добрия път, човек трябва да се примири с това, че е необходимо да се лиши от тях. Бедността и ниския ранг всеки ги ненавижда! Но ако могат да бъдат избегнати единствено за сметка на добрия път, човек трябва да приеме, че е необходимо да се примири с тях. Ако Благородният някога престане да бъде добър, той вече не заслужава това звание. Никога, дори за миг, Благородният не напуска пътя на добротата. Никога не се оставя да бъде изкаран от равновесие, че да се отклони; той никога не се разколебава. IV, 5
Тзе-чанг попита какъв трябва да бъде Благородният, за да го считат за влиятелен човек.
Учителят рече:
Зависи какво разбираш под влиятелен.
Тзе-чанг отвърна:
В държавната служба да бъде благонадежден, за да спечели признание; в службата към управляващата династия да бъде също така сигурен, за да се сдобие с почит.
Учителят рече:
Това обяснява какво означава да си известен; но то не обяснява какво значи да си влиятелен. За да е влиятелен, човек трябва да е праволинеен и да обича правдата. Той трябва да проверява думите на хората, да следи изражението им и да разбира, че трябва да бъде внимателен към другите. Такъв човек, бил той в служба на държавата или на управляваща династия, навярно ще е влиятелен; докато този, който стане известен, ще се сдобие със звание на добър човек благодарение на външното си поведение, при което обаче заради обноските си ще бъде наречен лъжец. Който предявява претенциите си с достатъчно самочувствие, той може да бъде сигурен, че в държавата или в службата към династия ще намери признание. XII, 20
Учителят рече:
Благородният може да влияе върху тези, които стоят над него; малкият човек влияе само на тези, които стоят под него. XIV, 24
Благородният може да разглежда един въпрос от всички страни без предразсъдъци. Малкият човек е пълен с предразсъдъци и може да разглежда един въпрос само от една страна. II, 14
Учителят рече:
Благородният не бива да се грижи за дребни неща, а трябва да бъде натоварен с висока отговорност за велики дела. Малкият човек не бива да бъде натоварен с висока отговорност, но той трябва да се грижи за дребните неща. XV, 33
Учителят искаше да отиде в земите на деветте варварски племена на изток. Друг му каза:
Боя се, че ти трудно ще се примириш с отсъствието на порядъчен начин на живот.
Учителят рече:
Ако един истински Благороден слезе при тях, то човек няма защо да се тревожи повече за липсата на порядъчен начин на живот. IX, 13
Възможно е да си благороден, без обаче да си добър. Но никога не е имало добър човек, който да не е бил благороден. XIV, 7
Учителят рече:
Учтивост, която не се подчинява на ритуалите и формите, става досадна. Предпазливост, която не се подчинява на ритуалите и формите, се превръща в боязън, прекалената смелост — в лекомислие, непреклонността — в грубост.