Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Фред Люпке
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)». Краткое содержание книги:
Учителят рече:
Ако се появи истински крал, то още след първото поколение би преобладавала добротата. XIII, 12
Учителят рече:
Ако си заедно с добър човек, винаги мисли как би могъл да следваш примера му. Ако си с лош човек, то погледни в себе си. IV, 17
Ученикът Фан Чи попита:
Какво е мъдрост?
Учителят рече:
Който сериозно се грижи за това, неговите подчинени да получават, каквото им се полага и който респектира демоните и се държи на разстояние от тях — той може да бъде наречен мъдър.
Той каза за добротата:
Добротата се постига едва когато трудните неща се вършат правилно. Който е постигнал това, може да бъде наречен добър. VI, 20
УВАЖАВАЙТЕ РОДИТЕЛИТЕ СИ
Учителят рече:
Един млад мъж трябва да се отнася добре към родителите си вкъщи и към по-възрастните извън дома, да бъде предпазлив в обещанията си, но точен в изпълнението им; освен това трябва да отвръща на всекиго с любезност, но да търси приятелство само с добри хора. Със силите, които му останат, нека се посвети на занимания с изкуствата. I, 6
Благородният Менг-ву-по попита:
Как човек трябва да се отнася към родителите си?
Учителят рече:
Отнасяй се така, че те да няма защо да се тревожат за теб, освен ако става дума за здравето ти. II, 6
Ученикът Тзе Ю попита:
Как трябва да се държим с родителите си?
Учителят рече:
За добри синове днес се смятат тези, които внимават родителите им да имат достатъчно за ядене. Но и при кучетата и конете човек се грижи за това. Ако няма чувство и страхопочитание, то къде е разликата? II, 7
Ученикът Тзе Хсия също попита:
Как трябва да се държим с родителите си?
Учителят рече:
Трудно е да се държиш правилно. Детската пиета се състои не само в това, младите хора да вършат тежката работа, когато трябва нещо да се направи, или в това, да поднесат на родителите си най-напред вино и храна. Детската пиета е далеч повече от това. II, 8
Учителят рече:
Докато баща ти е жив, виждаш само неговите намерения. Умрял ли е, едва тогава можеш да разбереш дали си способен да ги осъществиш. Който през трите години на скръб води домакинството така, както по време на баща си, той наистина е добър син. I, 11
Някой поиска обяснение за жертвоприношенията. Учителят рече:
Не мога да дам такова. Ако някой знаеше, той би се справил с всички неща под небето също така лесно като мене, когато гледам празната си длан. III, 11
Човек би трябвало да поднася жертва за предците си тъй, сякаш те присъстват — рече Учителят. — Ако при жертвоприношение не участвам с цялата си душа, то все едно, че няма жертвоприношение. III, 12
Учителят рече:
Човек навярно може да възрази по подходящ начин на родителите си. Но види ли, че не успява да промени тяхното мнение, той трябва да се отнесе към тях с уважение; дори и да е разочарован, за нищо не бива да им се сърди. IV, 18
Благородният Менг-и-тзе попита:
Как трябва да се държим с родителите си?
Учителят рече:
Никога не бъди непослушен! Служи им така, както повеляват ритуалите и формите, докато са живи. Когато умрат, ги погреби и им принеси жертва според ритуала. II, 5
ПАРАБОЛИ
/Из „Училищни разговори“/
ДАРБАТА ДА УБЕЖДАВАШ
Веднъж, когато князът на Чу поиска да предприеме излет до известната тераса на Чинг, неговият дворцов маршал го посъветва да не го прави. Това много го ядоса и гой се обърна към своя върховен пълководец. А пълководецът веднага заповяда да впрегнат каляската и каза:
— Тази забележителност моят господар не бива да пропусне.
Князът се зарадва много и покани генерала да го придружи при пътуването. След като изминаха около десет мили, генералът самоволно спря каляската и се обърна към господаря с учтивия въпрос, дали той би го изслушал за един миг. Князът отвърна:
— Говорете, учителю!
Тогава генералът започна:
— Казват, че ако един служител е строг и далновиден, то всички почести и всички съкровища на страната не биха стигнали, за да бъде възнаграден достойно. Но който говори с езика на повелителя си, за него всички мислими наказания не биха били достатъчно болезнени и унизителни. Така че, дворцовият маршал очевидно е далновиден и строг служител, а аз съм този, който предпочита да говори с езика на княза. Затова очаквам да ме накажете заслужено.