Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Фред Люпке
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)». Краткое содержание книги:
Ян Юнг каза:
Аз знам, че не съм умен, но това е мисъл, която с твое позволение ще се опитам да осъществя на дело. XII, 2
Ученикът Зе-ман Ню попита:
Какво значи доброта?
Учителят каза:
Който е добър, той е предпазлив в речта си.
Зе-ман Ню възкликна:
Значи това трябва да се разбира под доброта: да си предпазлив в речта си.
Учителят рече:
Тъй като е толкова трудно да си добър, как, освен предпазливо, може да се говори за това. XII, 3
Тзе-кунг попита:
Как се постига доброта?
Учителят рече:
Ако един занаятчия иска да върши добра работа, то трябва първо да си наточи инструментите. В която и страна да живееш, бъди на служба само там, където има достойни служители; там се сприятелявай само с тези, които са добри. XV, 9
Учителят рече:
Решителен, непоклатим като дърво, умерен в речта — такъв човек е близо до добротата. XIII, 27
Учителят рече:
Хюй е много близо до добротата; той често е свободен от страсти и ламтежи. X, 18
За поговорката „Само добрият умее да обича хората или да ги отхвърля“, Учителят рече:
Този, чието сърце е настроено дори за малкото доброта, няма да отхвърли никого. IV, 3
Учителят рече:
Без доброта никой не може да понесе продължителни несгоди или голямо щастие. Добрият намира удовлетворение в добротата. Който е само умен, се стреми да бъде добър, защото смята, че е изгодно.
Учителят рече:
Недостатъците са част от човека. Да ги откриеш, е само средство да познаеш неговата доброта. IV, 7
Този, когото мъдростта прави силен, трябва да бъде добър, за да запази силата си; иначе ще я загуби. Този, когото мъдростта е направила силен и който чрез доброта може да запази тази сила, все пак няма да бъде уважаван от обикновения народ, ако не покаже достойнство в общуването си с него. Този, на когото мъдростта е дала сила и който е достатъчно добър, за да я запази, а и показва достойнство в общуването си с обикновения народ, въпреки това е лош господар, ако не действува в съзвучие с ритуалите и формите. XV, 32
За казаното, че „Този, който е далеч от стремежи към властта, суетата, омразата или алчността, може да бъде наречен добър“, Учителят рече:
Такъв човек наистина е направил това, което е трудно; но дали трябва да бъде наречен добър, не зная. XIV, 2
Който е с характер, сигурно е добър в речта; но който е добър в речта, не е задължително да е с характер. Добрият човек сигурно има и смелост. Но един смел човек не е задължително добър. XIV, 5
Който наистина е добър, никога не може да бъде нещастен. Който наистина е мъдър, никога не може да бъде объркан. Който е наистина храбър, никога не се бои. IX, 28
Учителят рече:
Който по природа е смел, а страда от беднотията, той няма дълго да се придържа към законите. Който страда много, се превръща в бунтовник, ако не е истински добър. XIII, 10
Учителят рече:
Как може човек да казва, че е наистина изпълнен с любов, щом не може да накара тези, които обича, да напрегнат своите сили, за да се издигнат до добротата? Как може човек да бъде наречен наистина верен, след като се плаши от това, да упреква тези, с които е свързан във вярност. XIV, 8
Тзе-чанг, приятел на Учителя, каза:
Управителят бе три пъти назначаван на поста си, но нито веднъж не показа някаква гордост; три пъти бе свалян, но никога не показа разочарование. Всеки път съвестно предаваше своя опит на заместника си. Той безкористно представяше интересите на своя княз.
Тзе-чанг попита:
Би ли го нарекъл добър?
Не виждам в поведението му нищо, което да заслужава това звание — рече Учителят. V, 18
Учителят рече:
Гладки думи и важничене рядко се срещат у добрите. XVII, 17
Добрият не се обижда от това, че други не зачитат заслугите му; той се грижи само за това, да признае заслугите на други. I, 16
Тзе-чанг попита Учителя Кунг:
Какво означава доброта?
Учителя Кунг рече:
Който осъществи на дело под небето Петте добродетели, той би бил добър.
Тзе-чанг поиска да разбере какво означавало това.
Учителят рече:
Учтивост, далновидност, искреност, старателност, милостивост. Който е учтив, няма да бъде презиран; който е далновиден, печели хората; който е старателен, във всичко има успех; който е милостив, може да очаква добро от хората. XVII, 6