Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Фред Люпке
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)». Краткое содержание книги:
Когато учителят Тзенг беше болен, го посети Благородният Менг Чинг-тзе. Учителят Тзенг му каза:
Когато една птица умира, нейната песен трогва сърцето. Когато човек е на умиране, неговите думи добиват значение. Благородният, който следва добрия път, поставя над всичко три неща: в поведението и жестовете не бива да се открива дори следа от буйност и високомерие; погледът и изразът на лицето трябва да излъчва доверие; в това, което казва, той старателно трябва да подтиска грубото и непристойното, дори и в тона на гласа си. Що се отнася до реда на култовите съдове и прочие, то за него трябва да се грижат тези, в чиито задължения влизат съответните дейности. Погребението на Благородния не бива да е негова грижа. VIII, 4
Учителят рече:
Благородният е горд, но не търси разпри; той се присъединява към хора, но не и към партии. XV, 21
Учителят рече:
Благородният има достойнство, но никога не е високомерен; простият човек е високомерен, но няма достойнство. XIII, 26
При първия признак на немилост срещу него Благородният става и си отива. X, 18
Учителят рече:
От Благородният се очаква постоянство, а не сляпо послушание. Благородният се приспособява, но не се подчинява; простолюдието се подчинява, но не умее да се приспособява. XIII, 23
Тзе-лу попита:
Трябва ли Благородният да възхвалява смелостта?
Учителят рече:
Благородният отрежда първото място на правдата. Ако Благородният е смел, а не се придържа към правдата, както подобава, том се превръща в размирник. Ако малкият човек не се придържа към правдата както подобава, той се превръща в крадец. XVII, 23
Учителят рече:
Благородният е спокоен и непринуден; малкия I човек е избухлив и раздразнителен. VII, 36
Човек лесно може да обслужи Благородния, но е трудно да го удовлетвори, защото, ако човек се опита да го удовлетвори по начин, несъвместим с добрия път, гой повече няма да иска да има нищо общо с това. Ако обаче той приеме услугите на други, ще очаква от тях само това, на което те са способни. Обикновените хора трудно се обслужват, но лесно се задоволяват. Дори човек да се опита да ги удовлетвори по начин, несъвместим с добрия път, те ще са съгласни; но когато приемат услугите на други, те ще очакват от тях да вършат всякаква работа, без оглед на техните сили. XIII, 25
Тзе-лу попита:
Ако князът на Вай те покани да управляваш страната вместо него, какво би направил на първо място?
Учителят рече:
Бих внесъл ред първо в езика.
Тзе-лу му каза:
Правилно ли чух? Това, за което попитах, няма нищо общо с езика. Защо ще внасяш ред в езика?
Учителят рече:
Колко ти е тромава мисълта! Благородният трябва по възможност да се въздържа, щом става реч за неща, от които не разбира. Ако езикът е неточен, то това, което се казва, не отговаря на онова, което се има предвид. А щом това, което се казва, не отговаря на онова, което се има предвид, то това, което е необходимо да се извърши, не може да се направи; ритуалите и формите не могат да въздействат; тежките и леките наказания ще бъдат безрезултатни и хората няма да могат да се изявяват. Затова Благородният се нуждае от език, с който човек да се изразява съвсем ясно, да говори само за това, което предстои да извърши. От това, което казва, Благородният нищо не оставя на случайността. XIII, З
Благородният прави добре, ако е бавен в словото, но бърз в делата. IV, 24
Тзе-кунг попита:
Кой е истински Благороден?
Учителят рече:
Този, който не проповядва това, което върши, преди да е сторил онова, което проповядва. II, 13
Учителят рече:
Благородният има основание да е тъжен, ако приключва дните на живота си, без да си е създал име! XV, 19
Учителят рече:
Да учиш и да си припомняш ученото в необходимия момент — това не е ли радост? Не е ли прекрасно, когато пристигнат приятели отдалече и не се огорчаваш, ако твоите заслуги не бъдат признати от тях. Не е ли това, в крайна сметка, което можем да очакваме от Благородния? I, 1
ДЪРЖАВАТА
Учителят рече:
Най-великият господар и владетел на нашите предци е бил Яо. Той е бил действително възвишен. Няма по-висок идеал от този на небето, а Яо е успял да действа според този образец. Силата на личността му е била безгранична. Хората не намирали подходящи думи за това. Възвишени били неговите дела, а знаците на неговата култура светели над всичко. VIII, 19