Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Фред Люпке
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)». Краткое содержание книги:
Тзе-кунг каза:
Аз мразя тези, които приемат хитростта за мъдрост, неподчинението за храброст, бръщолевенията за истина. XVII, 24
Учителят Кунг рече:
Три грешки съществуват в общуването с Благородния: да говориш, без да си приканен
— това подсказва, че си дързък и натрапчив по природа; да не говориш, когато те приканват
— това значи потайност; да говориш, без да следиш лицето на другия — това значи да си сляп. XVI, 6
Благородният не трябва да седи на черга, която не е постлана порядъчно. X, 9
Учителят рече:
Благородният си дава толкова труд, за да разкрие що е правда, колкото обикновеният човек, за да открие кое носи печалба. IV, 16
Благородният строи върху това, що е право; той приема ритуалите и формите като насока, за да осъществи онова, което е право. Той знае мярата в своите намерения и е упорит в осъществяването им. Такъв е истински Благородният. XV, 17
Учителят рече:
Ако Благородният е ненадежден, ще загуби уважението на стоящите под него; той няма и да има повече здрава почва за собственото си възпитание. Той най-напред и най-вече трябва да се научи да се отнася лоялно към стоящите под него, да спазва обещанията си и да не се сприятелява с тези, които не са от неговия сой. Ако той намира, че е допуснал грешка, не бива да се страхува от това, че трябва да я признае и да поправи поведението си. I, 8
Благородният никога не яде до пресищане; в дома си не изисква удобства; в работата си е прилежен и предпазлив в изказванията си; той общува с тези, които следват добрия път, и с това отстранява недостатъците си. За такъв човек може наистина да се каже, че има усет към ученето. I, 14
У дома, в родния му край, неговото държание е естествено и непретенциозно, сякаш се страхува да каже нещо. Но в храма на предните, а също така и в двореца, той говори ловко, макар и да подбира много старателно думите си. X, 1
Когато в двореца разговаря с подчинените на министрите, той е любезен и общителен; а говори ли с министрите, той е въздържан и съблюдава етикецията. В присъствието на господаря той е предпазлив, но непринуден. X, 2
Когато съселяните му пият вино, той напуска тържеството, щом най-старите от селото си отидат. Извършват ли съселяните му ритуала на прогонване на злите духове, той си слага официалната одежда и застава на източните стъпала. X, 10
Щом почине приятел, който няма роднини, той казва: „Погребението на мъртвия е моя работа.“ Получи ли от приятел подарък, той не пада на колене, дори кола и кон да са. Позволява си това, само ако му изпратят пожертвувано месо. X, 15
Качи ли се на кола, той се изправя и хваща поводите. Докато кара, не се обръща, не говори бързо и не сочи с пръст. X, 17
Учителят рече:
Изискванията, които поставя Благородният, се отнасят за самия него. Тези, които поставя малкият човек, се отнасят за други. XV, 20
Благородният не се тревожи, че не заема служебен пост. Неговите мисли се занимават с това, дали той притежава качествата, които позволяват да заеме поста. Не го е грижа, ако не намира признание, но усърдно върши онова, което с право би донесло признанието. V, 14
Благородният се измъчва от мисълта, че му липсват способности, но не и от това, че други не искат да признаят заслугите му. XV, 18
Благородният насочва вниманието върху добрите черти на други, не върху недостатъците. Малкият човек прави обратното. XII, 15
Ученикът Зе-ма Нию попита за значението на думата Благороден.
Учителят рече:
Благородният не се тревожи и не се страхува.
Зе-ма каза:
Значи, да бъдеш Благороден, означава нито да се тревожиш, нито да се страхуваш.
Учителят рече:
Щом Благородният погледне в себе си, не намира петно. Защо тогава да се тревожи или да се страхува? XII, 4
Тзе-лу попита:
Какъв трябва да бъде човек, за да го наричат наистина образован?
Учителят рече:
Трябва да бъде строг и точен, същевременно обаче да проявява и снизходителност. Тогава могат да го наричат наистина образован: строг и точен към поведението на своите приятели, снизходителен — спрямо братята си. XIII, 28
В Чен се стопиха провизиите и тези, които следваха Учителя, се измориха толкова, че не можеха да направят нито една крачка повече. Тзе-лу отиде при Учителя и каза възмутен:
Право ли е дори и Благородни да бъдат сполетени от такава беда?