Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Всичко това бе твърде злополучно, като започнем от изгубването на подковата, та до срещата с тези двама господа; защото, докато сър Оливър стоеше там, по полегатия склон от Аруинак се зададе мастър Питър Годолфин.
Впоследствие сър Андрю и мастър Бейн твърдяха, че мастър Питър изглеждал пийнал, толкова зачервено било неговото лице и тъй неестествен блясъкът на очите, тъй несвързан говорът и толкова неприлично и глупаво онова, което наговорил. В истинността на това не бихме могли да се усъмним. Той си попийваше канарско вино, също и сър Джон Килигрю, а сега беше обядвал при сър Джон. Мастър Питър бе от онези, които стават свадливи от виното, или с други думи, когато виното го завладяваше, а сдържаността го напускаше, истинският му нрав неудържимо взимаше връх. Видът на застаналия там сър Оливър предложи на младежа тъкмо онова, от което имаше нужда, за да даде воля на лошото си настроение, а може да го е подбудило още повече присъствието на другите двама благородници. Може да си е припомнил с полупияния си ум, че веднъж беше ударил сър Оливър, а сър Оливър се беше изсмял и беше казал, че никой нямало да го повярва.
Когато се изравни с групата, той неочаквано опъна юздите, тъй неочаквано, щото конят се дръпна назад и почти приклекна като котка; въпреки това момъкът се задържа на седлото. После се приближи през снега, съвсем утъпкан и разкалян пред самата ковачница, и злобно загледа сър Оливър.
— Аз идвам от Аруинак — ни в клин, ни в ръкав заяви той. — Говорихме за вас.
— Не бихте могли да намерите по-добър предмет за разговор — каза сър Оливър с усмивка, при все че очите му бяха студени и донякъде уплашени, макар страховете му и да не засягаха самия него.
— Бога ми, вие сте прав, за вас има какво да се поприказва… за вас и за развратния ви баща.
— Сър — отговори сър Оливър, — веднъж вече изказах съжаление за неумението на майка ви да пази тайна.
Думите се изтръгнаха от него неволно под напора на хвърленото му безочливо оскърбление, бяха произнесени в миг на безогледен гняв, предизвикан от пламналото и подигравателно лице, наведено към него. Той се разкая за тях още при изговарянето им, още повече, че те бяха посрещнати със смях от селяните. В този миг би дал половината от богатството си, само да можеше да ги върне.
Лицето на мастър Годолфин се промени така бързо, сякаш беше свалил маска. От зачервено то стана мъртвешки бледо, очите заискриха, устата се сгърчи. За миг той измери противника си. После се изправи на стремената и замахна с камшика.
— Псе такова! — изкрещя той със злобен стон. — Псе такова! — Камшикът се изви и остави дълъг червен белег на мургавото лице на сър Оливър.
Другите — свещеникът, съдията и селяните — с викове на изумление и яд се хвърлиха между двамата, защото сър Оливър имаше свиреп вид, а цял свят го познаваше като човек, от когото трябва да се пазиш.
— Не ви ли е срам, мастър Годолфин! — възкликна свещеникът. — Ако се случи някаква беда, аз ще засвидетелствувам безочливостта на вашето нападение. Махайте се оттука!
— Вървете по дяволите, сър! — задавено рече мастър Годолфин. — Как смее този мръсник да споменава името на майка ми! Кълна се, човече, че не ще го оставя така. Той ще изпрати при мен секундантите си или ще го бия с камшик всеки път, когато се срещнем. Чухте ли, сър Оливър?
Сър Оливър не му отговори.
— Чухте ли? — зарева той. — Този път не можете да прехвърлите вината върху сър Джон Килигрю. Елате при мен и ще си получите заслуженото, от което този удар е само малка предплата. — После с дрезгав смях заби шпорите в хълбоците на коня с такава ярост, че насмалко щеше да повали свещеника и още едното.
— Я ме почакайте мъничко — изрева сър Оливър подире му — и никога вече няма да се качите на кон, пияни глупако!
Вбесен, той кресна да му дадат коня и отблъсна свещеника и мастър Бейн, които се мъчеха да го задържат и успокоят. Метна се на седлото, щом му докараха коня, и се впусна стремглаво да преследва младежа.
Свещеникът погледна съдията, а съдията стисна плътно устни и сви рамене.
— Младият глупак е пиян — рече сър Андрю, като поклати побелялата си глава. — Така не би трябвало да се явява пред бога.
— Въпреки това изглежда, че много му се ще — отвърна съдията мастър Бейн. — Не вярвам да чуя повече по този въпрос. — Той се обърна и надзърна в ковачницата, където духалото беше спряло, а самият ковач, изцапан и с кожена престилка, стоеше на прага и слушаше разказа на селяните за случилото се. Мастър Бейн, изглежда, имаше слабост към сравненията. — Наистина — каза той — мястото беше великолепно избрано. Днес те изковаха тука сабя, която ще трябва да се кали с кръв.