Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
В трапезарията намери вечерята сложена, а в огромното огнище пламтеше силен огън, който излъчваше приятна топлина в просторната стая и хвърляше червеникави отблясъци върху оръжията трофеи, които украсяваха стените, върху драпериите и портретите на починалите Тресилиъновци. Старият Никълъс дочу стъпките му, влезе и донесе голям свещник, който сложи на масата.
— Позакъсняхте, сър Оливър — промълви слугата, — пък и мастър Лайонел още не се е върнал.
Сър Оливър изръмжа и се намръщи, настъпи една главня и я накара да изсъска под мокрия му ток. Той се сети за Малпас и запроклина глупостта на Лайонел, докато, без да проговори, свали наметката си и я захвърли на дъбовата ракла до стената, където вече беше захвърлил и шапката. После седна и Никълъс се приближи да му събуе ботушите.
След като стори това, старият слуга отново се изправи. Сър Оливър отривисто заповяда да му поднесе вечеря.
— Мастър Лайонел няма да се забави много — каза той. — И дай ми да пия, Ник. От това имам най-голяма нужда.
— Приготвил съм ви пунш от канарско вино — съобщи Никълъс, — няма по-хубаво питие за мразовита зимна вечер, сър Оливър.
Слугата излезе и скоро се завърна с черна кана, от която се вдигаше благоуханна пара. Завари господаря си в същото положение, загледан в огъня и мрачно намръщен. Мислите на сър Оливър все още се занимаваха с брат му и Малпас и бяха толкова настойчиви, че в този миг забрави личните си грижи; размишляваше дали не беше негов дълг въпреки всичко да се опита да се скара на Лайонел. Най-после той се изправи с въздишка и седна до масата. Там се сети за болния си коняр и запита Никълъс за него. Никълъс доложи, че състоянието му не се е променило; тогава сър Оливър взе чаша и я напълни догоре с горещ пунш.
— Занеси му това — рече той. — Няма по-добро лекарство за такава болка.
Отвън долетя тропот на копита.
— Това е най-сетне мастър Лайонел — каза слугата.
— Без съмнение — съгласи се сър Оливър. — Няма защо да го чакаш. Тук има всичко необходимо. Занеси това на Том, преди да е изстинало.
Целта му беше да осигури отсъствието на слугата при влизането на Лайонел, понеже беше решил да го посрещне със строго мъмрене за лекомислието му. Размишленията го бяха уверили, че това е негов дълг, ако се вземе предвид намерението му да замине от Пенароу; а за доброто на брат си беше решил да не го жали.
Той отпи голяма глътка от пунша и когато го остави на масата, чу стъпките на Лайонел пред вратата. След миг вратата широко се отвори и брат му застана на прага.
Сър Оливър навъсено се обърна с добре обмисления упрек, готов на крайчеца на езика му.
— Тъй… — започна той, но не продължи. Открилата се пред очите му гледка смрази думите на устните му и в ума му; вместо това той мигновено скочи на крака с остро и изумено възклицание: — Лайонел!
Лайонел залитна вътре, затвори вратата и сложи едно от резетата. После се облегна на нея и пак се обърна с лице към брат си. Беше смъртно блед, с огромни черни петна под очите, дясната му ръка, без ръкавица, беше притисната към гърдите, а пръстите целите изцапани с кръв, която продължаваше да се процежда и да капе помежду им. На дясната страна на жълтата му дреха се разливаше петно, произходът на което нито за миг не озадачи сър Оливър.
— Боже мой! — извика той и изтича при брат си. — Какво се е случило, Лал? Кой направи това?
— Питър Годолфин — дойде отговорът от устните, които се извиваха в чудновата усмивка.
Сър Оливър не промълви нито дума, а само стисна ръце, докато ноктите се впиха в дланите. После прегърна този момък, когото обичаше повече от всички в света с изключение на една само, и измъчван от мисли, му помогна да се приближи към огъня. Там Лайонел се спусна на стола, заеман до преди малко от сър Оливър.
— Каква е раната ти, моето момче? Дълбока ли е? — запита той почти с ужас.
— Дребна работа… мускулна рана, но съм изгубил много кръв. Мислех, че ще изгубя всичката, преди да стигна у дома.
Със страхотна бързина сър Оливър измъкна камата си, разряза дрехата, жилетката и ризата и оголи бялата плът на момъка. Кратък преглед и той си отдъхна.
— Ти си истинско дете, Лал! — извика той успокоен. — Да яздиш, без да се сетиш да превържеш такава проста рана, и тъй да загубиш толкова кръв… пък била тя и лоша тресилиъновска кръв. — Той се изсмя от безграничното облекчение след този мигновен ужас. — Остани тука, докато извикам Ник да ни помогне да превържем тази драскотина.