Морският ястреб

Той мина през моста в Пенрин половин час след залез слънце, когато здрачът преминаваше в мрак, и може би острият мразовит въздух помогна за охладяването на кръвта му. Защото, когато стигна източния бряг на реката, той забави главоломния си бяг също както забави и гневния галоп на мислите си. Споменът за клетвата, която беше дал преди три месеца на Розамунд, го срази като удар в гърдите. Това разби намерението му и при тези размишления ходът му премина в тръс. Сър Оливър изтръпна, като си помисли колко близко е бил до провалянето на цялото щастие, което лежеше пред него. Колко струва един хлапашки удар с камшик, та негодуванието от него да постави в опасност целия му бъдещ живот? Дори и да го нарекат страхливец заради това, че е приел удара и оставил обидата неотмъстена, какво от това? Толкова повече, че върху трупа на този, който го провъзгласи за страхливец, би могъл да заклейми лъжливостта на такова глупаво обвинение. Сър Оливър вдигна очи към тъмносапфирения свод на небето, където тръпнеше от студ една-единствена звезда, и от все сърце поблагодари на бога, че не е догонил Питър Годолфин, докато е бил обладан от лудостта си.

На миля, миля и нещо от Пенрин той сви в пътя, който водеше надолу към брода, и с отпуснати поводи се запъти към дома си през билото на хълма. Това не бе обичайният му път. Обикновено обикаляше край нос Трифюзис, за да зърне стените на къщата, която приютяваше Розамунд, и да погледне прозореца на стаята й. Но тази вечер реши, че по-късият път през хълма ще бъде по-безопасен. Ако мине край Годолфин Корт, може случайно пак да срещне Питър, а току-що отминалият гняв му подсказваше да не допуска подобна среща, предупреждаваше го да я избегне, за да не се случи беда. Всъщност това предупреждение бе тъй настойчиво, а страхът от самия себе си след случилото се преди малко — толкова голям, щото той реши да напусне Пенароу на следния ден. Къде ще отиде, още не беше определил. Можеше да се отправи към Лондон, а можеше дори да отиде на ново морско пътешествие — намерение, от което напоследък се беше отказал заради пламенните молби на Розамунд. Ала сега му се налагаше да напусне този край и да отдалечи Питър Годолфин от себе си до времето, когато ще може да вземе Розамунд за съпруга. Осем-девет месеца изгнание, но какво от това? По-добре така, отколкото да се оплете в нещо, което да го принуди да прекара целия си живот далече от нея. Ще й пише и тя ще разбере и ще одобри, след като й обясни какво е станало днес.

Това решение се затвърди, когато стигна Пенароу, и той се почувствува ободрен от него и от криещото се в него обещание по този начин да си осигури бъдещо щастие.

Той сам заведе коня в обора, защото от двамината коняри, които държеше, единият беше тръгнал предишния ден с негово разрешение да прекара Коледата при родителите си в Девън, а другият беше настинал и сър Оливър му бе наредил да остане на легло — той беше внимателен към хората, които му слугуваха.