Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
— Разбирам — каза сестра О’Брайън. — Сигурно е станало така, скъпа. Никъде другаде не сте си оставяли чантата, освен във вестибюла в Хънтърбъри, така че, изглежда, точно това е станало. Опаковката е отишла в кофата за смет.
— Да — потвърди сестра Хопкинс енергично. — Не би могло да бъде другояче, нали? — и си взе от розовия захарен кейк. — Едва ли… — и спря.
Другата сестра като че ли прекалено бързо се съгласи.
— На ваше място не бих се тревожила повече — успокои я тя.
— Не се тревожа… — отвърна сестра Хопкинс.
II
Елинор, млада и строга в черната си рокля, седеше в библиотеката зад масивното бюро на госпожа Уелман. Пред нея бяха разпилени много книжа. Току-що беше свършила разговора си с прислугата и госпожа Бишоп. В стаята влезе Мери Джеръд, като се поколеба за миг на вратата.
— Искали сте да ме видите, госпожице Елинор?
— О, да, Мери. — Елинор вдигна поглед. — Влез и седни, моля те.
Мери влезе и седна на стола, който тя й посочи. Столът беше леко обърнат към прозореца и светлината, която идваше през него, блестеше в светлорусата й коса и открояваше ослепителната чистота на кожата й. Елинор вдигна ръка, като че ли за да се предпази, но между пръстите си наблюдаваше лицето на момичето. Помисли си: „Възможно ли е да мразиш толкова много някого и да не го показваш?“, а на глас любезно изрече:
— Мисля, знаеш, Мери, че леля ми винаги много се интересуваше от теб и беше загрижена за бъдещето ти.
— Госпожа Уелман винаги е била много добра с мен — промълви Мери с нежния си глас.
— Сигурна съм, че ако беше успяла да направи завещание, леля ми щеше да се разпореди за всичко. Тъй като почина, без да остави завещание, върху мен пада отговорността да изпълня волята й. Посъветвах се с господин Седън и заедно с него направихме списък на сумите за прислугата според продължителността на работата им тук и така нататък. — Замълча за миг и продължи: — Ти, разбира се, не си в тази категория.
Тайно се надяваше, че думите й ще подразнят малко Мери, но изразът на лицето на момичето не се промени — прие спокойно казаното и изчака да чуе какво ще последва.
— Въпреки че през последната нощ от живота си на леля ми й бе трудно да говори свързано, тя успя да ми даде да разбера, че определено иска да осигури бъдещето ти — каза Елинор.
— Много любезно от нейна страна — кротко отговори Мери.
— В момента, в който се легализира наследството ми, ще прехвърля на твое име две хиляди лири. С тези пари можеш да се разпореждаш както желаеш — обясни Елинор грубо.
— Две хиляди лири? — изчерви се Мери. — О, госпожице Елинор, колко сте мила! Не зная какво да кажа!
— Не съм толкова мила и, моля, не казвай нищо повече.
— Не знаете какво огромно значение има това за мен — промълви момичето.
— Радвам се.
Елинор се поколеба. Отвърна очи от Мери, погледна към другия край на стаята и с известно усилие попита:
— Чудя се, имаш ли някакви планове?
— О, да — отговори тя бързо. — Ще изуча нещо. Масаж, може би. Така ме посъветва сестра Хопкинс.
— Идеята ми изглежда добра. Ще се опитам да уредя с господин Седън да ти бъде преведена част от парите бързо, дори веднага, ако е възможно.
— Толкова сте добра, госпожице Елинор — изрече Мери с благодарност.
— Такова беше желанието на леля Лора — отговори Елинор немного любезно. Поколеба се и продължи:
— Е, мисля, че това е всичко.
Този път категоричните думи, с които я отпрати, пронизаха Мери. Тя се изправи и преди да напусне стаята, каза:
— Благодаря ви, госпожице Елинор.
Елинор остана неподвижна, загледана след нея. Лицето й беше безизразно. Нищо по него не показваше какво става в главата й. Дълго време седя неподвижно…
III
Най-сетне Елинор тръгна да търси Роди. Намери го в дневната. Беше се загледал през прозореца и рязко се обърна, когато тя влезе.
— Приключих с всичко! — каза тя. — Петстотин на госпожа Бишоп — служила е тук толкова години. Сто на готвачката и по петдесет на Мили и Олив. По пет лири на останалите. Двайсет и пет на Стивънс, главния градинар и, разбира се, остана старият Джеръд от малката къща. Все още не съм направила нищо за него. Малко е неудобно. Предполагам, че трябва да му отпусна пенсия, нали? — Замълча и продължи припряно: — На Мери Джеръд дадох две хиляди. Мислиш ли, че такова би било желанието на леля Лора? Струва ми се, че сумата е добра.