Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
— Да, съвсем е добра — отвърна Роди, без да я погледне. — Преценката ти винаги е правилна, Елинор.
Той се обърна и отново се загледа през прозореца. Елинор си пое дъх и заговори нервно и забързано. Думите й бяха малко несвързани.
— Има още нещо. Искам… и е съвсем правилно… искам да кажа, ти трябва да получиш своя дял, Роди.
Той я погледна ядосано и тя бързо продължи:
— Не, слушай, Роди. Съвсем е справедливо! Парите, които са били на чичо ти — които той е оставил на съпругата си — напълно естествено е да се предположи, че ще са за теб. Леля Лора също си го мислеше. Зная, че е така от многото неща, които ми е разказвала. Ако аз получавам нейните пари, ти трябва да получиш сумата, която е била негова — така е правилно. Не мога да понеса чувството, че те ограбвам — само защото леля Лора не направи завещание. Ти трябва… трябва да ме разбереш!
Издълженото, деликатно лице на Родерик беше станало мъртвешки бледо. Той каза:
— За Бога, Елинор, искаш да ме накараш да се почувствам мерзавец? Допускаш ли, дори за момент, че мога… че мога да взема тези пари от теб?
— Но не ти ги давам аз. Така е справедливо.
— Не искам парите ти! — извика той.
— Те не са мои!
— Според закона са твои и само това е от значение! За Бога, нека бъдем просто делови! Няма да взема и пени от теб. Не ми се прави на благодетелка!
— Роди! — извика тя.
— О, скъпа, съжалявам — извини се Роди. — Не зная какво говоря. Чувствам се толкова объркан — напълно си загубих ума…
— Бедният Роди… — каза нежно Елинор.
Той пак се беше обърнал към прозореца и си играеше с пискюла на транспаранта. С променен и отчужден глас попита:
— Знаеш ли какво възнамерява да прави Мери Джеръд?
— Каза, че ще учи за масажистка.
— Разбирам.
Настъпи мълчание. Елинор се изпъна и отметна глава назад. Когато заговори, гласът й прозвуча властно:
— Роди, изслушай ме внимателно!
— Разбира се, Елинор! — погледна я той изненадан.
— Бих искала да изпълниш съвета ми.
— И какъв е той?
— Ти не си много ангажиран — продължи тя вече по-меко. — Винаги можеш да си вземеш отпуск, нали?
— О, да.
— Тогава направи следното: замини за чужбина за известно време, например за три месеца. Замини сам. Създай нови приятелства и виж нови места. Нека да сме честни. Сега мислиш, че си влюбен в Мери Джеръд. Може би е така. Но моментът не е подходящ да се сближиш с нея — много добре го знаеш. Вече не сме сгодени. Замини в чужбина, чувствай се свободен и след три месеца вземи решение като свободен човек. Тогава ще разбереш дали наистина обичаш Мери, или е било само временно увлечение. И ако си съвсем сигурен, че я обичаш, върни се, иди при нея и й го кажи. Може би тогава тя ще те изслуша.
Роди се приближи до нея и взе ръката й.
— Елинор, ти си чудесна! Толкова си съобразителна и обективна! Без следа от дребнавост и подлост. Възхищавам ти се повече от всякога. Ще постъпя точно както ми предлагаш. Ще замина освободен от всичко и ще разбера дали действително съм хлътнал, или просто се правя на глупак. О, Елинор, скъпа, не знаеш колко съм привързан към теб. Осъзнавам, че си хиляди пъти по-добра от мен. Бъди благословена, мила, за добрината си.
Целуна я поривисто по бузата и бързо излезе от стаята.
Може би беше по-добре, че не се обърна и не видя лицето й.
IV
След няколко дни Мери сподели със сестра Хопкинс за открилата се възможност.
Жената топло я поздрави и практично отбеляза:
— Имаш невероятен късмет, Мери. Старата дама сигурно ти е мислела доброто, но от намеренията няма голяма полза, ако не са черно на бяло. Можеше и нищо да не получиш.
— Госпожица Елинор каза, че в нощта, преди да умре, госпожа Уелман й заръчала да направи нещо за мен.
— Може би — изсумтя сестра Хопкинс. — Но за много хора би било по-удобно да забравят. Повечето роднини постъпват така. Уверявам те, виждала съм такива неща! Хора, които умират и вярват, че милият им син или милата им дъщеря ще изпълнят желанията им. В деветдесет процента от случаите милият син или милата дъщеря си намират основателна причина да не го направят. Странна е човешката природа. Никой не обича да се разделя с пари, ако законът не го принуди! Казвам ти, Мери, момичето ми, късметлийка си. Госпожица Карлайл е по-справедлива от много други.