Брий и неговото момче
- Автор: Льюис Клайв Стейплз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брий и неговото момче». Краткое содержание книги:
Нарния… където конете говорят… където се заражда едно предателство… и където се ражда истината.
Шаста вярва, че е обикновено рибарско момче до деня, в който разбира, че не е син на рибаря Аршийш. Той взема смелото решение да избяга от суровия Калормен и да стигне до вълшебната страна Нарния. Заедно с верния си кон Брий, едно странно момиче и нейната кобилка, Шаста се отправя на пътешествие, изпълнено с премеждия, легенди, оживяващи и сбъдващи се.
Всички станаха изключително сериозни. Кралица Сюзан скочи и се втурна към брат си.
— О, Едмънд — възкликна тя. — Какво има? Ако съдя по лицето ти, станало е нещо ужасно.
Глава пета
Принц Корин
— Моя скъпа сестро и прекрасна дамо — подхвана крал Едмънд, — сега е моментът да покажеш своята храброст. Казвам ти откровено, грози ни голяма опасност.
— Каква, Едмънд? — попита кралицата.
— Според мен няма да е лесно да напуснем Ташбаан. Докато принцът таеше надежда, че ще го приемеш за съпруг, бяхме почетни гости. Но, в името на Лъвската грива, мисля, че щом узнае за отказа ти, ние ще се превърнем в пленници.
Едното джудже тихо подсвирна.
— Предупреждавах ви, Ваши величества! Предупреждавах ви — изграчи Салоупад. — Лесно се влиза, трудно се излиза, както отбеляза ракът, преди да попадне в тенджерата!
— Тази сутрин посетих принца — продължи Едмънд. — Не е свикнал, което е жалко, някой да му противоречи. И е доста ядосан от уклончивите ти отговори. Настоя да чуе твоя отговор. Опитах се да го разсея и по този начин да поохладя надеждите му с шеги за женското непостоянство и капризи. Намекнах, че ухажването му може да не доведе до желания резултат. Той направо се разгневи и стана опасен. Всяка негова дума, макар и под маската на добро държание, криеше заплаха.
— Да — потвърди Тумнус. — Докато снощи вечерях с Великия везир, забелязах същото. Попита ме дали харесвам Ташбаан. И аз, можех ли да му призная истината в очите, че ненавиждам всеки камък в града, му отвърнах как сега, с наближаването на летните горещини, сърцето ми копнее за хладните гори и покритите с роса склонове на Нарния. Погледна ме с усмивка, която не вещае нищо добро, и каза:
— Нищо няма да ви спре да танцувате там отново, Кози крак. Разбира се, ако ни оставите в замяна булка за нашия принц.
— Не намекваш, че ще ме вземе за жена насила — изненада се Сюзан.
— Страхувам се, че да, Сюзан — прошепна Едмънд. — За съпруга или робиня, което е още по-лошо.
— Но как си го представя? Нима Тисрок допуска, че нашият брат, Върховния крал, ще приеме подобно нещо?
— Кралю! — обади се Перидан. — И аз не вярвам да са толкова глупави. Да не би да смятат, че в Нарния няма мечове и копия?
— Уви — обади се отново Едмънд, — предполагам, че Тисрок не се страхува особено от Нарния. Нашата земя е малка. А господарите на империи винаги мразят малките земи по границите си и предпочитат да ги заличат, да ги погълнат. Не е изключено първото посещение на принца в Каир Паравел като твой ухажор, сестро, да е било по-скоро начин да го огледа. Най-вероятно се надява да глътне наведнъж и Арченланд, и Нарния.
— Само да посмее! — възнегодува второто джудже. — По море сме силни колкото него. А за да ни нападне по суша, трябва да прекоси пустинята.
— Вярно, приятелю — съгласи се Едмънд, — но дали пустинята е достатъчна защита? Какво ще кажеш, Салоупад?
— Добре познавам пустинята — отвърна гарванът. — Прелитал съм над нея надлъж и нашир на младини. И едно е сигурно: ако Тисрок реши да мине край големия оазис, няма как да води многочислена армия срещу Арченланд. Ще стигнат оазиса след еднодневен преход, но изворът там е твърде малък да утоли жаждата и на войници, и на животни. Има обаче и друг път.
Шаста се заслуша внимателно.
— За да се мине по него, трябва да се тръгне от Гробниците на древните крале и при езда на северозапад двойният връх на планината Пайър да е винаги точно отпред. След ден или малко повече се стига до тясна камениста долина. А там не се вижда нито трева, нито вода. Но след още малко езда се показва река, а течението й отвежда до Арченланд.
— Калормените знаят ли за този западен път? — попита кралицата.
— Приятели, приятели! — прекъсна ги Едмънд. — Каква е ползата от подобно обсъждане? Ние не се питаме дали Нарния или Калормен ще спечелят, ако избухне война помежду им. Въпросът е да спасим честта на кралицата и своя живот, като се измъкнем от този дяволски град. Защото дори моят брат, Питър — Върховния крал, да победи Тисрок дванадесет пъти, много преди този ден ние ще бъдем с прерязани гърла, а кралицата — съпруга или по-вероятно робиня на този принц.
— Ние носим оръжията си, кралю — напомни първото джудже, — а и този палат е сравнително лесен за отбрана.
— Не се съмнявам — продължи Едмънд, — че всички с готовност ще дадем живота си и няма да допуснем да докоснат кралицата, освен ако не минат през труповете ни. И все пак ще бъдем просто като плъхове, които се бият в капан.