Тихоокеански водовъртеж

Всичко му се струваше много странно. Защо една напълно непозната ще иска да го убие? Но пък, усмихна се той вътрешно, какво доказателство имаше той, че подкожната спринцовка наистина съдържа отрова?

Ами ако е наркотик? Това също беше вероятност. Но отново — защо? Той не знаеше никакви военни кодове, никакви поверителни сведения за атомни бомби, никакви тайни разположения на ракети, нито строго секретни планове за унищожение на света. Мислите му се върнаха отново към невероятната красота на Самър. Накрая насили съзнанието си да се съсредоточи върху настоящия момент. Затвори крановете за водата и излезе изпод душа. Нахлузи халата си върху широките си рамене и след като намокри една хавлиена кърпа, се върна в спалнята, за да я сложи върху челото на жената. Потръпна от садистично удоволствие при мисълта, че на сутринта по челюстта й ще има ярко изразено синьо петно.

Той хвана Самър за раменете и силно я разтърси. Бавно, явно отказвайки да излезе от приятното състояние на припадъка, тя замърмори несвързано с тих глас и отвори големите си сиви очи. Повечето жени биха се стреснали, като видят, че се събуждат на чуждо място. Но не и Самър. Тя явно беше много хладнокръвна. Пит дори си представи как клетките на мозъка й мигом влизат в действие. Погледът й пробяга из стаята — от Пит отскочи към вратата, оттам към балкона и пак се върна върху Пит. Гледаше го спокойно, но прекалено спокойно, за да е искрено. После вдигна ръка и нежно го докосна по брадичката, примижавайки от допира.

— Ти ме удари? — Беше по-скоро констатация, отколкото въпрос.

— Да — усмихна й се той. — А сега, след като си на моя територия, мисля да те изнасиля.

Тогава тя отвори широко очи.

— Не вярвам да посмееш.

— Откъде знаеш, че вече не съм го направил?

Тя като че ли потръпна от желание и започна да движи ръката си от корема му надолу, но внезапно спря.

— Не си чак толкова перверзен.

— А кой е казал, че изобщо съм?

Тя го погледна по особен начин.

— Ами така чух… — Тя млъкна и отмести поглед от лицето му.

— Трябва да си по-внимателна — укори я Пит. — Ако вярваш на противни стари слухове и се разхождаш нагоре-надолу по плажа, забивайки инжекции в беззащитни мъже, можеш да си навлечеш куп неприятности.

Тя задържа погледа си върху него и размърда устни, сякаш се готвеше да отговори, но във фантастичните й сиви очи се появи израз на колебание.

— Не разбирам накъде биеш.

— Няма значение. — Пит се обърна с гръб към нея и се пресегна към телефона. — Ще оставя на полицията да разкрие играта ти. Нали затова им плащат честните като мен граждани.