Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

-      Съжалявам. Просто нямам време. Онзи лекар. Лече­нието. Том, обади ли му се?

-      Още не. След минутка.

-      Веднага! Веднага му се обади!

Том погледна Селито. Излезе от стаята. Райм знаеше, че няма да се обади. Мръсник.

Банкс зачопли една зарастваща раничка от порязване със самобръсначка и измърмори:

-      Само ни дайте някои насоки. Моля ви. Този убиец, сам казахте, че...

Селито му направи знак да млъкне. Продължи да гледа Райм.

„О, мръснико“ - помисли си Райм. Проклетата тишина. Как я мразим и бързаме да я запълним с думи. Колко прес­тъпници са направили самопризнания сред такава тягостна тишина. Двамата със Селито бяха добър екип. Райм разчита­ше уликите, Селито познаваше душите на хората.

Двамата мускетари. И ако имаше трети, той бе безприс­трастната наука.

Детективът премести поглед върху доклада от местоп­рестъплението:

-      Линкълн, какво смяташ, че ще се случи днес в три часа?

-      Нямам представа.

-      Така ли?

„Евтин номер, Лон. Няма да мине.“

Накрая Райм каза:

-      Ще я убие, жената от таксито. По някакъв особено неприятен начин, гарантирам. Нещо, което съперничи по жес­токост с това да бъдеш погребан жив.

-      Господи! - промълви Том от прага.

Защо просто не го оставят на мира? Щеше ли да помог­не, ако им кажеше за болката във врата и раменете си? Или за отразената болка - много по-слаба, но и много по-жестока, - надигаща се от безчувственото му тяло? За ежедневно­то изтощение при най-малкото физическо усилие? За най-ужасното - необходимостта да разчита на някого другиго.

Дали да не им каже за комара, който бе влязъл в стаята предната вечер и бръмча около главата му цял час; Райм ед­ва не припадна от изтощение, докато мяташе глава, за да го пропъди. Накрая насекомото се настани на ухото му и Райм го остави да смуче. Защото само тази част от тялото си мо­жеше да чеше във възглавницата.

Селито вдигна вежди.

-      Добре - въздъхна Райм. - Но само за днес. Само един ден. Край.

-      Благодаря, Линк. Много сме ти задължени. - Селито пре­мести стола си до леглото и кимна на Банкс да направи същото.

-      Сега. Кажи какво мислиш. Каква игра играе този мръсник?

-      Не толкова бързо. Аз не работя сам.

-      Честно условие. Кого искаш в екипа?

-      Един техник от ЦСО. Най-добрия в лабораторията, искам го тук с основните уреди и инструменти. И няколко души от Тактическия отдел, от Силите за бързо реагиране. А, и няколко телефона.

Райм хвърли поглед върху бутилката уиски на масичка­та. Спомни си за брендито на Бъргър. В никакъв случай ня­маше да се самоубие с такава помия. Последното му питие щеше да е или шестдесетгодишно „Лагавулин“, или „Макалан“, отлежало десетилетия. Или - защо не? - и двете.