Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

Сакс отново погледна постера с картината на Хопър. Райм проследи погледа ѝ. Може би хората, седнали около масата, всъщност не бяха самотни. Като се замисли човек, изглеждаха доста доволни.

-      Има два вида материални улики - продължи той. - Обик­новени. Които извършителят не е искал да остави след себе си: косми, влакна от дрехи, отпечатъци, евентуално кръв, следи от обувки. Ако намерим достатъчно такива (и ако имаме късмет), можем да открием първичното местопрестъпление. Дома му.

-      Или убежището му - уточни Селито. - Нещо временно.

-      Тайна квартира - кимна Райм. - Прав си, Лон. Необ­ходимо му е място, където да върши престъпленията си. Да продължим с нарочно оставените предмети. Освен парчета­та хартия - които ни показват часа и датата - имаме болта, снопа азбест и пясъка.

-      Като лов за лешояд - изръмжа Хауман и прокара ръ­ка по късата си коса. Беше същият, какъвто си го спомняше Райм като сержант.

-      Да кажа ли на шефовете, че има вероятност да наме­рим жертвата навреме? - попита Полинг.

-      Така мисля, да.

Капитанът набра номера и се отдалечи в един ъгъл, до­като говори. След като затвори, изръмжа:

-      Говорих с кмета. Началникът е при него. Ще има прес­конференция след час и аз ще трябва да присъствам, за да ги подкрепя срещу журналистите. Да кажа ли нещо друго на шефовете?

Селито погледна Райм, който поклати глава.

-      Още не - каза детективът.

Полинг даде номера на мобилния си телефон на Селито и излезе буквално на бегом.

Веднага след него на вратата се появи слаб оплешивяващ мъж на около тридесет. Мел Купър, както винаги с глу­павото си изражение. Следваха го двама полицаи, носещи един сандък и два куфара, които изглеждаха, сякаш тежат поло­вин тон. Полицаите оставиха товара си и си тръгнаха.

-      Здравей, Мел.

-      Здрасти, детективе!

Купър се приближи до Райм и стисна безжизнената му дясна ръка.

Единственият физически контакт с някого от гостите, както отбеляза Райм. Двамата с Купър бяха работили заедно доста години. С дипломите си по органична химия, матема­тика и физика Купър бе специалист както в идентификаци­ята - отпечатъци, ДНК-анализи и възстановяване на сцената на престъплението, - така и в изследванията на улики.

-      Как е най-великият криминолог на света? - попита Купър.

Райм се усмихна добродушно. Този епитет му бе прика­чен от журналистите, след като се разбра, че от ФБР са го избрали - едно обикновено ченге - за съветник на Отдела за изследване на веществени доказателства. На репортерите явно не им бяха достатъчни определения като „специалист“ или „учен“ и му прилепиха гордото „криминолог“.

Тази дума се използваше в Съединените щати от някол­ко години, за пръв път въведена от легендарния Пол Лиланд Кърк, който ръководеше Училището по криминология „Бъркли“. Това учебно заведение бе първо по рода си в страната и беше основано от още по-легендарния Огьст Фолмер. Поня­тието се прие много добре в обществото и сега, когато тех­ниците флиртуваха с блондинки по баровете, се представяха не за специалисти по изследване на веществени доказателст­ва, а за криминолози.