Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

Лекарят поглади тънките си устни:

-      Трябва да поговоря с вас, Линкълн. Ако се убедя, че наистина искате да продължите...

-      Искам - потвърди Райм и усети колко неубедително звучат думите, ако не са придружени от жестове. Как само му се щеше да хване ръката на Бъргър или да вдигне умоли­телно длани.

Без да иска разрешение, Бъргър извади пакет „Марлборо“ и запали. Извади сгъваем метален пепелник от джоба си и го разгъна. Кръстоса хилавите си крака. Приличаше на ня­какво надуто студентче в престижен университет.

-      Линкълн, разбирате какъв е моят проблем, нали?

Естествено, че разбираше. Затова Бъргър бе тук и за­това останалите лекари бяха отказали да „свършат рабо­тата“. Ускоряването на неизбежна смърт е друго нещо: поч­ти една трета от докторите предписват смъртоносни дози лекарства на пациенти, които така и така ще умрат. Съ­дебните власти обикновено си затварят очите за такива лекари, освен ако не се хвалят наляво и надясно с деяни­ето си.

Но паралитик? Полупаралитик? Инвалид? О, това е съв­сем различно. Линкълн Райм бе на четиридесет години. Диша­ше без помощта на апарати. Можеше да доживее до осемдесет.

-      Ще бъда откровен, Линкълн. Трябва също да се уверя, че не е клопка.

-      Клопка?

-      Съдебните власти. И друг път са ми залагали капани.

Райм се засмя:

-      Главният прокурор на Ню Йорк е доста зает човек. Няма да си губи времето с инвалиди и привърженици на ев­таназията.

Погледна разсеяно доклада от сцената на убийството:

„... На три метра в югозападна посока от жертвата вър­ху малка купчинка бял пясък е намерен сноп влакна, приб­лизително шест сантиметра в диаметър, бели на цвят. Влак­ната са изследвани с дисперсионен рентгенов апарат и хи­мическият им състав е установен като X2Y5(Si,Al)8022(0H)2 Наоколо не е намерен вероятен източник и влакната не са конкретизирани. Изпратена е проба за анализ в лаборато­рията на ФБР.“

-      Просто трябва да внимавам - продължи Бъргър. - Се­га се занимавам само с това. Отказах се напълно от ортопе­дията. Това е нещо повече от обикновена работа. Решил съм да посветя живота си да помагам на другите.

„На около седем сантиметра от влакната са намерени две парчета хартия. Едното е изрезка от вестник с цифрите „15:00“, шрифт „Таймс роман“, мастилото е като при фи­нансовите издания. Другото парче, изглежда, е ъгълче от страница на книга с номер 823. Шрифтът е гармонд, а хар­тията е гланцирана. При изследванията с АИС и нинхидрин не се намериха никакви отпечатъци... Конкретизирането не­възможно.“