Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

Хилавият учен се орледа из стаята:

-      Тук е досущ като в бившия ти кабинет, Линкълн. Как успяваш да си намираш нещата? Виж какво, ще трябва да си разчистя малко пространство.

-      Том.

Райм кимна към най-малко натрупаната маса. Останали­те смъкнаха списания, документи, книги и откриха пред очите на паралитика плоскост, която не бе виждал от една година.

Селито хвърли поглед на доклада от местопрестъплението:

-      Как ще наречем извършителя? Разследването още не е заведено с входящ номер.

Райм погледна Банкс:

-      Избери някое число. Кое да,е число.

-      Номера на страницата. Датата де - предложи Банкс.

-      Неизвестен извършител 823 - каза Райм. - Добре.

Селито написа цифрите върху доклада.

-      Хм, извинете. Детектив Райм...

Беше полицайката. Райм обърна глава към нея.

-      На обяд трябваше да бъда в Голямата сграда.

-      Полицай Сакс... - Съвсем я беше забравил. - Вие сте първата, пристигнала на местопрестъплението. На убийст­вото до железопътната линия.

-      Точно така, аз поех обаждането.

Сакс говореше обърната към Том.

-      Тук съм, полицай - напомни ѝ раздразнено Райм. - Ето ме.

Вбесяваше се, когато хората се обръщаха към него чрез посредник, някой здрав човек.

Тя бързо завъртя глава, явно възприе урока:

-      Слушам, сър - каза с мек глас, но очите ѝ оставаха ледени.

-      Не съм вече на служба. Обръщайте се към мен с „Лин­кълн“.

-      Бихте ли ме уведомили?

-      Какво?

-      Защо ме извикахте тук. Съжалявам. Действах, без да мисля. Ако искате да напиша писмено извинение, ще го сто­ря. Само, закъснявам за среща и не успях да предупредя на­чалника си.

-      Извинения ли? - недоумяваше Райм.

- Всъщност нямам много опит с местопрестъпленията. Малко се престарах.

-      За какво говорите?

-      Ами за спирането на влака и затварянето, на Единаде­сето авеню. По моя вина сенаторът пропусна речта си в Ню Джърси и някои висши чиновници от ООН не успели да стиг­нат навреме за срещите си от летище „Нюарк“.

Райм се усмихна:

-      Знаете ли кой съм аз?

-      Ами чувала съм за вас, разбира се. Мислех, че сте...

-      Мъртъв?

-      Не. Не исках да кажа това.

Въпреки че го каза. Тя продължи бързо:

-      Всички сме чели книгата ви в академията. Но не зна­ехме нищо за вас. Искам да кажа, лично...

Вдигна поглед към стената и каза твърдо:

-      Като пръв пристигнал на местопрестъплението, ре­ших да спра влака и да затворя улицата, за да запазя мястото на убийството непокътнато. Точно това направих. Сър.

-      Наричайте ме Линкълн. А вие сте...

-      Аз...

-      Как се казвате?

-      Амелия.

-      Амелия. Като авиаторката?

-      Не, сър. На баба ми.

-      Амелия, не искам да ми се извинявате. Били сте абсолютно права, а Винс Перети е сгрешил..