Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
На сцените на престъпления, особено при убийство, извършителите често оставят различни улики, за да заблудят следствието. Някои успяват, но повечето не са достатъчно находчиви. Например един съпруг пребива до смърт жена си, след което се опитва да нагласи всичко като грабеж, само че открадва само нейните бижута, а своите забравя на нощната масичка.
- Точно това е интересното - продължи Райм. - Уликите не показват какво е станало, Лон. Показват какво ще стане.
- Какво те кара да мислиш така? - попита скептично Селито.
- Парчетата харткя. Означават три часа днес.
- Днес ли?
- Погледни - Райм кимна нервно към доклада.
- На тази хартийка пише 15:00 - каза Банкс. - Но номера на страницата... Защо мислите, че означава днешната дата?
- Това не е номер на страница - Райм вдигна вежди. Двамата детективи все още нищо не разбираха. - Помислете логично! Единственият смисъл да оставя улики е, ако иска нещо да ни каже. Ако случаят е такъв, 823 е нещо повече от прост номер на страница, защото не се разбира от коя книга е. Просто това не е номер на страница.
Настъпи тишина.
Райм продължи, отчаян от недосетливостта им:
- Това е дата! Осми месец, двадесет и трети. Двадесет и трети август. Нещо ще се случи днес в три. Сега да вземем снопчето влакна. Това е азбест.
- Азбест ли?
- Вижте доклада, формулата. Това е амфибол. Силициев двуокис. Азбест. Не разбирам защо му е на Перети да го праща на фБР. И така. Намираме азбест по трасето на железницата, където няма как да е попаднал. И имаме болт със силно ръждясала глава, но абсолютно чиста резба. Значи е стоял някъде доста дълго време и едва наскоро е бил отвит.
- Може да е излязъл от пръстта, докато е копал гроба - предположи Банкс.
- Не. В центъра на града основната скала е близо до повърхността, което означава, че и подпочвените води са на малка дълбочина. Почвата между Тридесет и четвърта и Харлем съдържа достатъчно влага, за да окисли желязото за броени дни. Ако беше лежал под земята, болтът щеше да е напълно ръждясал, а не само главата. Не, бил е отвит отнякъде, занесен на сцената на престъплението и оставен нарочно. И този пясък... Хайде, какво ще прави бял пясък покрай железопътната линия в централен Манхатън? Почвата там съдържа каолин, тинести наноси, гранит и глина.
Банкс отвори уста, но Райм го прекъсна още преди да заговори:
- Какво правят всички тези улики заедно? О, убиецът се опитва да ни каже нещо. Мога да се обзаложа. Банкс, какво стана с вратата към тунела?
- Прав бяхте. Открихме вход на около тридесет метра на север от гроба. Вратата е разбита отвътре. Бяхте прав и за следите. Никакви. Също не се виждат и следи от гуми.
Снопче мръсен азбест, болт, скъсан вестник...
- Местопрестъплението? - попита Райм. - Отцепен ли е районът?
- Освободен е.
Линкълн Райм, инвалидът с мощни дробове, издиша шумно, отвратен:
- Кой е допуснал тази грешка?
- Не знам - отвърна неубедително Селито. - Може би началникът.
Перети, ясно.
- Значи ще трябва да се задоволим с каквото имаме.
Каквито и улики имаха за похитителя или за бъдещите му намерения, те бяха или в доклада, или загубени завинаги, смачкани от полицаи, зяпачи и железопътни работници. Подготвителната работа - отцепване на района около местопрестъплението, разпитване на свидетели, оглеждане за улики, стандартна детективска работа - бе извършена през пръсти. На местопрестъплението трябва да се работи светкавично. И Райм бе уволнил доста техници, които не действаха достатъчно бързо за изискванията му.
- Перети лично ли се зае със сцената?
- Перети с пълен детективски екип.
- Пълен екип ли? Какво означава „пълен екип“?
Банкс отвърна:
- Осем фотографи, четирима специалисти по отпечатъци. Осем детективи. Един съдебен лекар.
- Осем детективи?
Правени са изследвания върху работата над местопрестъпления. Най-ефективният екип за убийство се състои от двама души. Когато човек е сам, може да пропусне нещо, когато са трима или повече, пропускат много повече неща. Линкълн Райм винаги бе работил на местопрестъпленията сам. После пускаше специалистите по отпечатъци и фотографите, но винаги обхождаше мястото сам.
Този Перети! Райм бе назначил младия син на богат политик преди седем-осем години и той се беше проявил като добър детектив. Оглеждането на места на убийства се смята за много престижна работа и за нея се чака доста дълго време. На Райм му доставяше перверзно удоволствие да разколебава кандидатите, като им показва „семейния албум“ - снимки на някои особено отвратителни убийства. Някои полицаи пребледняваха, други се захилваха объркано. Трети му връщаха албума с вдигнати вежди, като че да попитат: „Е, и?“ Точно тези назначаваше Линкълн Райм. Перети бе един от тях.