![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Няколко неща озадачиха Райм. Първо, влакната. Защо Перети не е определил от какво вещество са? Това бе очевидно. И как двете улики - влакната и хартийките - са се озовали на едно място? Тук имаше нещо гнило.
- Линкълн?
- Извинявайте.
- Казвах, че вие не сте жертва на непоносими болки. Не сте бездомник. Имате пари, способности. Консултациите ви за полицията... така помагате на много хора. Ако решите, пред вас стои дълъг и продуктивен живот.
- Дълъг, да. Точно това е проблемът. Дълъг живот. - Писна му вече да се прави на послушен. - He искам дълъг живот. Много е просто.
- Ако установя, че има дори малка вероятност да съжалите за решението си... - каза бавно Бъргър, - вижте, после на мен ще ми тежите на съвестта.
- Кой може да знае със сигурност такова нещо?
Очите му се върнаха на доклада:
„Върху хартийките е намерен железен болт. С шестоъгълна глава и издълбани инициали „КЕ“. Пет сантиметра дълъг, права резба, 23,5 мм в диаметър.“
- През следващите няколко дни ще съм доста зает - каза Бъргър, като погледна часовника си - „Ролекс“. Смъртта явно носеше известни облаги. - Хайде да поговорим още около час. После ще ви дам ден за размисъл и пак ще дойда.
Нещо глождеше Райм. Влудяващ сърбеж - ужасът на паралитиците, - въпреки че в този случай сърбежът бе умствен. Любопитството, което измъчваше Райм през целия му живот.
- Докторе, бихте ли ми направили една услуга? Вижте този доклад. Бихте ли го разлистили? Опитайте се да намерите снимка на болт.
- Снимка ли? - учуди се Бъргър.
- Фотография. Трябва да е залепена някъде на гърба. Апаратът за прелистване ще ми загуби много време.
Бъргър взе доклада и започна да прелиства.
- Ето. Стоп.
Огледа снимката. Изведнъж почувства, че му прилошава. „О, не и сега, не и тук. Само това не.“
- Извинявайте, бихте ли отворили отново на предишната страница?
Бъргър намери страницата.
Райм не каза нищо, а зачете внимателно.
Хартийките...
„15:00... стр. 823.“
Сърцето на Райм заби лудо, по челото му рукна пот: Ушите му запищяха пронизително.
„Ама че заглавие за вестникарска статия ще стане: „ПАРАЛИТИК УМИРА ПО ВРЕМЕ НА РАЗГОВОР С ЛЕКАР...“
Бъргър го погледна внимателно:
- Линкълн? Добре ли сте?
- Вижте, докторе - отвърна Райм с най-непринудения си тон, - съжалявам. Но се налага да свърша една работа.
Бъргър кимна внимателно, неуверено.
- Не сте ли уредили вече всичко?
Райм се усмихна непринудено.
- Дали не бихте дошли след няколко часа?
„Внимавай. Малко да се осъмни в решението ти, и ще се откаже да те убива, ще си вземе бутилката и плика и ще отлети за Сиатъл.“
Бъргър отвори бележника си:
- Днес не мога. Утре... Не. Страхувам се, че мога да дойда най-рано в понеделник. Вдругиден.
Райм се поколеба. Г осподи... Заветното му желание най- сетне щеше да се изпълни, единствената му мечта през последната година. „Решавай!“ Да или не?
След миг Райм чу собствения си глас:
- Добре. В понеделник.
Придаде си отчаяно изражение.
- Каква точно работа се налага да свършите? - поинтересува се лекарят.
- Един приятел, с когото работехме. Помоли ме за един съвет. Не му обърнах достатъчно внимание. Сега се налага да му звънна.
Не, не беше пристъп на дизрефлексия, нито някакво безпокойство.
Линкълн Райм бе почувствал нещо, забравено от години. Че трябва да действа много бързо.
- Бихте ли повикали Том да се качи? Сигурно е в кухнята на долния етаж.
- Да, разбира се. С удоволствие.
В очите на Бъргър проблесна странно пламъче. Какво? Подозрение ли? Може би. Приличаше на разочарование. Но сега нямаше време за това. Когато стъпките на лекаря заглъхнаха надолу по стълбата, Райм изкрещя с цяло гърло:
- Том? Том!
- Какво има? - обади се младежът.
- Обади се на Лон. Повикай го. Веднага!
Райм погледна часовника. Минаваше дванадесет. Имаха по-малко от три часа.
4.
- Сцената на престъплението е била нагласена - каза Линкълн Райм.
Лон Селито бе свалил якето си и седеше по силно намачканата си риза, облегнат назад, със скръстени ръце, пред една маса, натрупана с книги и документи.
Джери Банкс също бе дошъл и седеше впил очи в тялото на Райм. Леглото и контролното табло вече не му бяха интересни
Селито се намръщи:
- Но какво иска да ни покаже убиецът?