Падение и подем
- Автор: Бардуго Лий
- Серия: Гриша #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712947
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Падение и подем». Краткое содержание книги:
Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.
„История, несравнима с нищо, което досега съм чела.“
– Вероника Рот
„Невероятен микс от приключение, романтика и фентъзи“
– Рик Риърдън
Мал обаче явно не беше на същото мнение.
– Със същия успех можем да тръгнем на път и с духов оркестър – измърмори под нос.
– Какво става тук, по дяволите?! – обади се Сергей веднага щом освободих Владим. – В един момент съм в лазарета с Максим, а в следващия се озовавам в някаква килия. – Взе да крачи напред-назад. По кожата му избиваше нездрава пот, а под очите му имаше тъмни кръгове.
– По-кротко – сряза го Тамар. – Вече не си зад решетките.
– Няма голяма разлика. Тук долу всички сме като в капан. А оня лицемер само търси случай да се отърве от нас.
– Щом искаш да се махнеш от пещерите, значи сега е моментът – казах. – Заминаваме. Още тази нощ.
– Как? - попита Стиг.
Вместо отговор позволих на слънчевата светлина да лумне кратко и сияйно в дланта ми – доказателство, че моята сила се е възвърнала, макар дори този дребен жест да костваше много по-голямо усилие, отколкото се полагаше.
В стаята избухнаха въодушевени възгласи и весели подсвирквания.
– Да, точно така – обади се Зоя. – Призоваващата слънцето може да призовава. Това ни струваше само няколко трупа и една малка експлозия.
– Мигар си отвяла нещо? – жално попита Харшо. – И то без мен?
Стоеше облегнат на стената до Стиг. Двамата ни Огнетворци не можеха да бъдат по-различни един от друг. Стиг беше нисък и набит, с руса почти до бяло коса. Имаше солидния и тантурест вид на църковна свещ. Харшо беше тънък и висок, а косата му – по-червена дори от тази на Женя – се доближаваше до цвета на кръв. Една мършава рижа котка някак бе успяла да се промъкне чак до недрата на Бялата катедрала и си хареса точно него. Сега го следваше навсякъде, увърташе се между краката му или пък стоеше на рамото му.
– Откъде се взе тоя гърмящ прах? – попитах, присядайки на ръба на леглото редом с Надя и нейния брат.
– Направих го тайно, докато трябваше да приготвям мехлема – отвърна Давид. – Точно както Аппарат каза.
– И то под носа на свещениците стражи?!
– Не че те си имат някакво понятие от Малката наука.
– Е, все някой трябва да разбира, защото те хванаха.
– Не е точно така – намеси се Мал. Стоеше облегнат на вратата заедно с Тамар и всеки от двамата държеше под око скалния коридор зад гърба си.
– Давид знаеше, че се срещаме в Котлето – обясни Женя, – и се досети за главния димоотвод.
Давид се намръщи.
– Не съм се досетил.
– Въпреки това беше невъзможно прахът да се изнесе от архива, щом като стражите претърсват всеки.
Тамар се ухили.
– Ето защо Аппарат го достави.
Втренчих се недоверчиво в тях.
– И си позволил да те хванат?!
– Излиза, че най-лесният начин да дойдеш навреме за среща е като се оставиш да те хванат – обади се Зоя.
– Имаш ли представа колко рисковано е това?!
– Можеш да си го изкараш на Оретцев – изсумтя Зоя. – Негова беше идеята за този брилянтен план.
– И той проработи – напомни Женя.
Мал вдигна рамене.
– Както каза Сергей, Аппарат само чакаше удобен случай да ни извади от играта. Реших да му го поднесем на тепсия.
– Само дето не знаехме кога точно ще стигнеш Котлето – продължи Надя. – Щом днес тръгна от архива, Давид се престори, че е забравил нещо в стаята си, и дойде в залата за тренировки, за да ни предупреди. Знаехме, че Аппарат ще се довери по-скоро на Толя и Тамар, затова те двамата малко ни поовъргаляха...
– Доста – уточни Мал.
– После си дадоха вид, че са разкрили коварен заговор, който включва няколко злонамерени Гриша и един доста лековерен следотърсач.
Мал шеговито отдаде чест.
– Боях се, че ще поиска да затворим всеки в отделна килия – каза Тамар, – затова настоявахме, че те дебне непосредствена опасност и трябва незабавно да отидем в Котлето.
Надя се усмихна.
– После оставаше само да се надяваме, че кухнята няма да се срути върху главите ни.
Давид се начумери още повече.
– Това беше контролиран взрив. Шансът структурата на пещерата да издържи беше много над средния.
– Аха. Много над средния, значи – вметна Женя. – И защо не каза?
– Току-що го направих.
– Ами тия сенки по стените? – попита Зоя. – Тях на кого ги дължим?
Усетих как се вдървявам, защото не знаех какво точно да отговоря.
– Аз го направих – каза Мал. – Нагласихме го за отвличане на вниманието.
Сергей продължаваше да крачи напред-назад, пукайки с пръсти.
– Трябваше да ни предупредите за този план. На нас също се полагаше да сме подготвени.
– Най-малкото можеше и аз да взривя нещо – добави Харшо.
Зоя превзето сви рамене.
– Толкова съжалявам, че се чувствате пренебрегнати. На кого му пука, че непрекъснато бяхме зорко следени и че е същинско чудо, дето не ни разкриха още в самото начало. Определено трябваше да изложим на риск цялата операция, за да не нараним вашите чувства.