Падение и подем

– Тъмнейший не се държи особено мило с предателите – тихо довърши Женя.

Всички се размърдаха смутено, аз обаче се насилих да я погледна в очите.

– Да. Така е.

– Аз така или иначе вече пострадах – продължи тя. – Идвам с вас.

Зоя без нужда поправи маншетите на палтото си.

– Без теб ще се придвижваме по-бързо.

– Няма да изоставам – отвърна Женя.

– Постарай се да е наистина така – каза Мал. – Защото ще се движим през територия, която гъмжи от доброволчески отряди, да не говорим за опричниците на Тъмнейший. А ти отдалече си личиш – обърна се той към Женя. – Както и Толя, между другото.

Устните на Тамар потрепнаха.

– Наемаш ли се лично да му съобщиш, че не може да дойде с нас?

Мал обмисли въпроса.

– Може пък да го маскираме като някое наистина голямо дърво.

Адрик скочи на крака толкова внезапно, че едва не ме прекатури от леглото.

– Ще се видим след час – обяви той, сякаш ни предизвикваше да му се противопоставим. Надя го изпроводи с поглед и сви рамене, докато момчето излизаше с отсечена крачка от стаята. Адрик не беше кой знае колко по-млад от нас, но дали защото беше по-малкият брат на Надя, все гледаше да се докаже някак.

– Е, аз идвам с вас – обяви Зоя. – Влагата тук е направо убийствена за косата ми.

Харшо се надигна, оттласквайки се от стената.

– Аз предпочитам да остана – каза с прозявка. – Онкет обаче настоява да дойдем. – И той вдигна котката на рамо с една ръка.

– Няма ли най-накрая да дадеш име на това създание? – сопна се Зоя.

– Тя си има име.

– Онкет не е име. На каелиш това е думата за котка.

– Ама пък ù отива, не мислиш ли?

Зоя завъртя изразително очи и изхвърча през вратата, последвана от Харшо, а след тях тръгна и Стиг, който направи изискан поклон и само каза: „Аз ще съм готов“.

Останалите взеха да се точат подире им. Подозирах, че Давид предпочита да остане в Бялата катедрала, колкото се може по-близо до дневниците на Морозов. Той обаче беше единственият Фабрикатор сред нас и откриехме ли жар-птица, щеше да ни е нужен да изкове втората гривна от оковите. Надя изглеждаше щастлива, че няма да се дели от брат си, макар на излизане усмивката ù да беше предназначена по-скоро за Тамар. Очаквах, че Максим ще поиска да остане в лазарета, и се оказах права. Дали да не накарам Владим и останалите от свещениците стражи да дадат пример на пилигримите, като се възползват от уменията на Максим като Лечител?

Единствената изненада дойде от Сергей. Колкото и да беше непоносима, влажна и отегчителна Бялата катедрала, тя все пак предлагаше относителна безопасност. И макар той да жадуваше да се измъкне от ноктите на Аппарат, не бях сигурна, че би рискувал да излезе на повърхността с нас. Сергей обаче кимна стегнато и просто каза: „Там съм“. Изглежда, всички еднакво силно бяхме закопнели за синьо небе и за шанса пак да се озовем на свобода, независимо от рисковете.