Падение и подем
- Автор: Бардуго Лий
- Серия: Гриша #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712947
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Падение и подем». Краткое содержание книги:
Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.
„История, несравнима с нищо, което досега съм чела.“
– Вероника Рот
„Невероятен микс от приключение, романтика и фентъзи“
– Рик Риърдън
– Погрижете се за мъртвите – обърнах се към един от свещениците стражи. – Вземаме ги с нас. Те имат ли... семейства?
– Ние сме тяхното семейство – отвърна Владим.
Следващите ми думи се отнасяха за всички присъстващи:
– Съберете преданите нам, които са в Бялата катедрала, и ги доведете в голямата пещера. Ще им говоря след час. Владим, щом излезем от Котлето, освободи останалите Гриша и ги отведи в моите покои.
Той докосна белега върху гърдите си в знак на почит.
– Санкта Алина.
Огледах бегло насиненото лице на Мал.
– Женя, заеми се с него. Надя...
– Аз ще имам грижата – обади се Тамар, която вече попиваше кръвта по устните на Надя с кърпа, накисната във врялата вода на един от готварските казани. – Извини ме, задето ти го причиних – чух я да казва.
Надя се усмихна.
– Трябваше да изглежда достоверно. Освен това бъди сигурна, че ще ти го върна.
– Ще видим тая работа – отвърна Тамар.
Огледах останалите Гриша в техните окаляни и размъкнати кафтани. Нямаше да представляваме особено внушителна гледка.
– Толя, Тамар, Мал, вие тръгвате с мен и Аппарат. – Снижих глас. – Опитайте се да изглеждате самоуверени и... царствени.
– Имам един въпрос... – започна Зоя.
– Аз имам стотина, но ще трябва да почакат. Не искам тълпата отвън да се превърне в сган. – Погледнах към Аппарат. Почувствах мрачен порив да го унизя, да го принудя да се влачи по корем пред мен като отплата за дългите ми седмици подчинение под земята. Грозни, глупави мисли. Това сигурно щеше да ми донесе известно удовлетворение, но на каква цена? Затова си поех дълбоко дъх и продължих: – Всички останали да се смесят със свещениците стражи. Това ще бъде знак за нашия съюз.
Строихме се пред вратите. Двамата с Аппарат излязохме начело, свещениците стражи и Гриша се строиха в боен ред зад нас; телата на загиналите бяха носени от техните събратя.
– Владим – казах, – отвори вратите.
Щом той понечи да отключи, Мал зае мястото си редом с мен.
– Откъде знаеше, че ще успея да призова светлината? – попитах само с дъх.
Той ме погледна и тънка усмивка докосна устните му.
– Въпрос на вяра.
ГЛАВА 3
ВРАТИТЕ СЕ РАЗТВОРИХА. Протегнах ръце и светлината избухна в скалните коридори. Сред хората, изпълнили тунелите, се надигна вик. Онези, които още не бяха коленичили, паднаха на колене и вълна от изречени в хор молитви плисна насреща ми.
– Говори – подхвърлих през рамо към Аппарат, докато обливах богомолците в сиянието на светлината. – И гледай да го направиш както се полага.
– Днес станахме свидетели на велико изпитание – побърза да обяви той, – но нашата светица излезе от него още по-силна отпреди. Мракът проникна в това свято място...
– Аз го видях! – провикна се един от свещениците стражи. – Сенките плъзнаха по стените...
– Колкото до това... – промърмори Мал.
– По-късно.
– Но те бяха надмогнати – продължи Аппарат – така, както винаги са били побеждавани. С вяра!
Пристъпих напред.
– И със сила! – И отново накарах светлината да засияе ярко из скалните пасажи подобно на ослепителен водопад. Много от тези хора никога не бяха виждали докъде се простира моята сила. Сега някои плачеха и аз чух да произнасят името ми, заглушено от виковете: „Санкта! Санкта!“.
Докато предвождах Аппарат и свещениците стражи през Бялата катедрала, умът ми трескаво работеше, претегляйки всички възможности. Владим вървеше пред нас и се грижеше заповедите ми да бъдат изпълнени.
Най-накрая имахме шанс да се отървем от това място. Но какво щеше да стане, ако напуснехме Бялата катедрала? Така се разделях с цяла една армия, оставяйки я в ръцете на Аппарат. Въпреки това нямах голям избор. Трябваше да изляза на повърхността. Трябваше ми жар-птица.
Мал прати Тамар да събере останалите Солдат Сол и да потърси още годно огнестрелно оръжие. В най-добрия случай влиянието ми върху свещениците стражи беше съвсем крехко. В случай на безредици трябваше да имаме готово оръжие, а аз се надявах, че мога да разчитам на верността на моите воини на слънцето.
Лично съпроводих Аппарат до неговите покои, Мал и Толя ни следваха.
Пред вратата се обърнах към свещеника.
– След час ще изпълним заедно богослужението. Тази вечер аз и моите Гриша поемаме на път и ти няма да се възпротивиш на нашето заминаване.
– Сол королева – изшушна Аппарат, – настойчиво моля да не се връщаш толкова скоро на повърхността. Не се знае къде точно се намира Тъмнейший в момента. Момчето на Ланцов има едва шепа съюзници...
– Аз съм негов съюзник.