![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
В продължение на един дълъг миг Теса се взираше изпитателно в Ема и Джулиън.
— Ние не сме от Рая — каза Ема. — Противно на това, което би могъл да си помисли човек, ако беше чул някои от приказките, с които са се опитвали да ме свалят.
— Струва ми се рай в сравнение с тук — подхвърли Даяна.
— Не можем да чакаме цяла вечност, за да бъдем спасени от ангели — каза Теса. — Вашата поява тук е дар.
— Нека сме наясно. — Джулиън лапна залък от сладкиша. Лицето му беше безизразно, но Ема можеше да разчете погледа му, виждаше механизмите, задвижили се в ума му. — Искаш от нас да убием Себастиан.
— Длъжна съм да го сторя — отвърна Теса. — Трябва да направя така, че саможертвата на Джем да означава нещо.
— В нашия свят — каза Джулиън — връзката между Джейс и Себастиан означаваше, че ако убиехме Джейс, щяхме да убием и Себастиан, и обратното. Ами ако…
Теса поклати глава.
— Имаше момент, в който беше така и тук, когато Себастиан вярваше, че това би го предпазило от Клейва. Сега Клейвът не съществува и тази част от връзката им също я няма.
— Разбирам — каза Ема. — Но този свят е отишъл толкова далече… колко ще промени единствено смъртта на Себастиан?
Теса се облегна в стола си.
— Какво се случи във вашия свят, когато Себастиан умря?
— То беше краят на Помрачените — отвърна Ема, макар да имаше чувството, че Теса вече го знае.
— Това би ни дало реален шанс — каза Теса. — Себастиан не може да върши всичко сам. Оставя по-голямата част от мръсната работа на Помрачените и Заклетите. — Тя погледна към Даяна. — Знам, че си съгласна.
— Може би. Но покушение срещу Себастиан ми прилича на самоубийствена мисия.
— Не бих молила, ако имаше какъвто и да било друг избор — каза Теса тихо и отново се обърна към Ема и Джулиън. — Както поискахте, ще отворя Града на тишината. И ще сторя всичко по силите си, за да ви върна у дома. Единственото, за което ви моля, е, ако се отвори възможност, ако ви се удаде шанс… да убиете Себастиан.
Ема погледна през масата към Джулиън. В ясните му синьо-зелени очи видя както желанието му да се съгласи на онова, за което Теса ги молеше, така и страха му, че то би изложило нея, Ема, на опасност.
— Знам, че Туле не е вашият свят, но съвсем малко го дели от него — каза Теса. — Ако можех да спася онзи Джем, който живее във вашия свят, бих го сторила. А сега вие имате възможност да спасите сестра си тук. — По гласа й Ема разбра, че Теса знае за смъртта на Ливи в техния свят. — В Туле тя е в безопасност, но докога? Доколко е в безопасност който и да било от нас? Всяка сигурност е временна, докато Себастиан е жив.
Без да обръща внимание на възмутеното мяукане на Чърч, Ема се пресегна през масата и сложи ръка върху тази на Джулиън.
Не се страхувай за мен, мой парабатайо. Това е шанс и за двама ни. За теб — да спасиш Ливи, както не успя да сториш в нашия свят, за мен — да отмъстя за родителите си, както също не успях да сторя.
— Ще го направим — заяви тя и очите на Джулиън лумнаха като разгорели се въглени. — Естествено, че ще го направим. Просто ни кажи какво трябва да сторим.
Докато се качваха на мотоциклетите, Даяна ги предупреди, че ще карат по улиците, а няма да летят — колкото беше по-близо до падането на нощта, толкова по-пълно бе небето с демони. Дори вампирите гледаха да не се издигат във въздуха, след като се стъмни.
Ема с изненада установи, че Даяна ги беше събудила по-късно, отколкото си беше мислела. Нюансите на утринна, следобедна и вечерна светлина тук не съществуваха, имаше единствено умиращо слънце и кървава луна. Докато мотоциклетите им се носеха по крайбрежната магистрала, луната се издигна лениво в небето, осветявайки едва-едва пътя пред тях. Вместо да хвърлят отблясъци по вълните, лунните лъчи придаваха на водата още по-отровен цвят — вече не блекторновско синьо-зелено, а пепеливо черно.
Ема беше благодарна за топлината на ръцете на Джулиън около себе си, докато отбиваха от магистралата и поемаха по „Уилшър“. Мъчително бе да е толкова близо до всички тези развалини. Та тя познаваше тези улици. Ходила бе в този супермаркет, за да купи зърнена закуска за Тави, а сега той бе купчина изпотрошени дървета и изпочупени греди, край която неколцина незаклети човеци се бяха сгушили около накладени огньове, лицата им бяха изпити от глад и отчаяние. А пък на онзи ъгъл някога имаше сладкарница — сега я държеше демон, който наглеждаше редици стъклени аквариуми, в които плуваха удавени тела. От време на време гребваше с черпак в някой от аквариумите, изсипваше лепкавата вода в купа и я продаваше на един или друг минаващ демон.