Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Панаир на суетата (роман без герой)
Панаир на суетата (роман без герой) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Панаир на суетата (роман без герой)

Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:

На цената на всичко младата и красива Беки Шарп решава да стане част от висшите кръгове на английското общество. Надарена с много хитрост и чар, използвайки всеки мъж, изпречил се на пътя й, младата жена успява да се домогне до така желаните власт и пари. Но на каква цена? Дали всички лъжи и измами, на които подлага хората, цялата хитрост и амбиция си струват за да се превърне в част от фалшивия блясък на богатите и преуспелите?
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
1 ... 171 172 173 174 175 176 177 178 179 ... 374
Перейти на страницу:

Всички наши приятели изпълниха своя дял и се сражаваха като истински мъже на бойното поле. През целия ден, докато жените се молеха десет мили далеч от тях, редовете на безстрашната английска пехота посрещаха и отблъскваха яростните нападения на френската конница. Оръдията, които се чуваха в Брюксел, разпръсваха редиците им, приятели падаха, а останалите живи смелчаци заемаха местата им. Надвечер нападението на французите, повтаряно и отблъсквано с буйна смелост, понамали яростта си. Те имаха да се бият с други врагове, освен с британците, или пък се готвеха за последна атака. Най-после и тя дойде. Редиците на императорската гвардия тръгнаха нагоре по хълма Сен Жан, наведнъж и за сетен път да сметат англичаните от височината, която бяха заемали цял ден и въпреки всичко, несмущавани от грохота на артилерията, която сееше смърт в редиците на англичаните. Тъмната напираща колона се катереше все по-високо и по-високо по хълма. Изглеждаше, като че окръжава издатината, когато изведнъж започна да се клатушка и колебае. Тогава най-после английските войски се втурнаха в атака от позициите, от които никакъв неприятел не бе в състояние да ги измести, и наполеоновите гвардейци обърнаха гръб и побягнаха.

В Брюксел не се чуваше вече никаква стрелба. Гонитбата продължи още няколко мили по-нататък. Мрак припадна над полето и града; и Амелия се молеше за Джордж, който лежеше по лице мъртъв, с пронизано от куршум сърце.

Глава XXXIII

В която роднините на мис Кроли проявяват голяма загриженост към нея

Молим любезния читател да си спомни — докато войската се изтегля от Фландрия след героичните си действия там и напредва, за да заеме укрепленията по границите на Франция, преди да я окупира, — че в Англия има няколко души, които си живеят мирничко и които също участвуват в настоящия разказ, тъй че трябва да получат припадащия им се дял от нашата хроника. По време на тези битки и опасности старата мис Кроли си живееше в Брайтън, твърде умерено развълнувана от развитието на големите събития. То се знае, тези големи събития правеха вестниците доста интересни и Бригс прочете на висок глас съответния брой на вестника, в който се споменаваше с похвала за храбростта на Родън Кроли, а след това се съобщаваше и за производството му в по-горен чин.

— Жалко, че този младеж предприе такава непоправима стъпка в живота! — каза леля му. — С неговия чин и отличие той би могъл да се ожени за дъщерята на някой пивовар с четвърт милион — като например мис Грейнс; или пък би могъл да поиска да се сроди с най-добрите семейства в Англия. Някой ден той все щеше да получи парите ми; или не той, децата му — тъй като, мис Бригс, аз съвсем не бързам да си отивам, макар и вие да бързате да се отървете от мене; а вместо това сега е обречен на просия, с балерина за съпруга.

— Няма ли моята скъпа мис Кроли да хвърли съчувствен поглед върху смелия воин, чието име е написано в славните страници на историята на отечеството му? — каза Бригс, която бе много възбудена от събитията при Ватерло и много обичаше да говори романтично, щом й се удадеше случай. — Нима капитанът — или полковникът, както би трябвало сега да го нарека — не е извършил дела, които правят името Кроли славно?

— Бригс, ти си глупачка — каза мис Кроли. — Полковник Кроли натика името Кроли в калта. Да се ожени за дъщерята на учител по рисуване. Да се ожени за една dame de compagnie [62] — защото, Бригс, тя бе точно това. Да, тя бе точно това, което си ти, само че по-млада и доста по-хубава и по-умна. Чудя се дали ти не си била съучастничка на тази клетница, на чиито мръсни подлости той стана жертва и от която ти така много се възхищаваше. Да, положително си била съучастничка. Но завещанието ми ще те разочарова, в това можеш да бъдеш уверена. А сега ще имаш добрината да пишеш на адвоката мистър Уокси и да му кажеш, че желая веднага да го видя.

Понастоящем мис Кроли имаше обичай да пише на адвоката си, мистър Уокси, почти всеки ден от седмицата, тъй като бе сменила всички свои разпореждания относно имуществото си и много бе объркана по въпроса, как и кому да остави парите си.

Старата мома обаче бе доста поукрепнала. Това се доказваше от увеличената енергичност и честотата на сарказмите, с които обсипваше мис Бригс. Клетата компаньонка понасяше тези нападки с такова смирение, с такъв страх и такава покорност, която бе полублагородна, полунеискрена — с една дума, търпеше с онова робско подчинение, което жените в нейното положение и с нейния нрав са длъжни да показват. Кой не е виждал как една жена може да тормози друга жена? Какво са страданията, които мъжете са принудени да понасят, в сравнение с тези всекидневно подхвърляни стрели на презрение и жестокост, които много клети жени търпят от тиранките на собствения си пол? Горките жертви! Ние обаче изхождаме от основното си твърдение, което гласи, че мис Кроли изпадаше в особена раздразнителност и жестокост, когато се привдигаше от някаква болест — също както казват, че раните смъдят най-много, когато са на оздравяване.

вернуться

62

компаньонка.

1 ... 171 172 173 174 175 176 177 178 179 ... 374
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)