Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Защо си тук?
— Защото си ми мъж — гласеше простият й отговор.
Той запротестира енергично.
— Що за щуротия! За теб бракосъчетанието не беше нищо повече от едно необходимо зло.
— Вярно беше… ала сега бих искала да го повторим пред някой свещеник. Моля те, Франсоа, ще бъде ли възможно?
— И какво ще кажеш тогава? — Той я гледаше изпитателно.
— Ще кажа… че те обичам. — Тя продължи припряно: — Разбирам, че ти може и да не ме обичаш повече, ала все пак трябваше да ти го кажа. Трябваше да се престраша и да се опитам…
— Всемогъщи Боже… — Той я придърпа към себе си и притисна лицето си в косата й. — Естествено, че те обичам — изрече той, засиял от щастие. — Не съм преставал да те обичам! Ала онова, което се случи в манастира…
Тя уви ръцете си около шията му и се притисна към него с облекчение.
— Държиш се така, сякаш ти си бил човекът, който ме изнасили. Трябваше да ми обясниш защо не си могъл да ми се притечеш на помощ, вместо да оставяш Жулиет да ми разправя за някакъв си Уилям Даръл. За толкова повърхностна ли си ме смятал? Нима мога да поставя онова, което ми причиниха, над живота на хората, който си спасил оттогава?
— Прощаваш ли ми?
Лицето й беше напълно сериозно, когато отстъпи назад и го погледна.
— Въпросът гласи по-скоро дали ти ми прощаваш? Страхувах се да споделя живота ти, макар че те обичах. Съвсем не проумявам как се получава така, че още ме обичаш!
— Как ли? — Той притисна устните си към слепоочието й. — Защото притежаваш сила и нежност… и искреност!
— Не, искреност не. Налагах си разни лъжи и им вярвах. — Тя се усмихна. — Ала отсега нататък ще се постарая да бъда искрена.
Той хвана лицето й с две ръце и я погледна в очите.
— Катрин, аз… — Целуна я нежно, мило. Когато вдигна глава, изражението на лицето му беше като утринно развиделяване над полята на Вазаро. — Моя любов!
Радостта й беше прекомерна. Тя затвори очи. А когато ги отвори, той продължаваше да я гледа със същото изражение. Усети, че трябва да предприеме нещо. В противен случай щеше да избухне в сълзи. Отстъпи крачка назад и се засмя смутено.
— Значи най-после се разбрахме! — Тя обхвана с поглед помещението и каза: — Ще трябва да направя нещо, за да стане тази стая по-уютна. Съвсем не проумявам как можеш да водиш такова мизерно съществуване! Дори и малко време да ни се наложи да прекараме тук, трябва да се набавят завивки, килими и завеси за прозореца. И още, удобно кресло до камината за…
— Какво значи ние? — каза той, като клатеше глава отрицателно. — Невъзможно е ти да останеш тук!
— Напротив, възможно е! — Тя го погледна хладнокръвно. — Възнамерявам да остана тук толкова дълго, колкото и ти, Франсоа! Не се сърди! Ще се върна във Вазаро едва тогава, когато тръгнеш с мен за Градината с цветята.
— Катрин, не мога да тръгна с теб! Все още имам страшно много работа тук.
— Знам, Жулиет ми каза. — Тя докосна устните му с крайчеца на пръстите си. Той ми принадлежи, помисли си тя с почуда. Имаше право да го докосва, когато й скимнеше. — В такъв случай ще ти помагам в работата. Във Вазаро добре работехме заедно. Положително и тук ще бъде същото!
— Не! — Устните му потрепнаха своенравно. — В Тампл не можеш да останеш! Това е затвор. Катрин!
— Още една причина да се направи обстановката колкото се може по-уютна. — Катрин го целуна по бузата, после тръгна към вратата. — Сега ще донесат нещата ми от пътната кола. Би ли имал грижата привлекателният комендант да ми намери в тази огромна сграда някакъв шкаф? Трябва да се върна при Жан Марк и да взема най-необходимото като завивки, чаршафи и възглавници.
— И ще останеш там!
— Огънят не трябва да загасва! Тези каменни стени са толкова влажни!
— Катрин, нямам намерение да ти набавям пропуск. Караулната стража няма да те пусне отново да влезеш.
— Не, ще ме пусне! — Тя постоя в рамката на вратата и му хвърли поглед, пълен с любов. — Защото ако не ми позволят да вляза, ще седна пред портите и ще вия към небето и Бога, докато ме пуснат! А това би привлякло вниманието, не мислиш ли?
— Да, но ти…
— А в момента не ти трябва и не можеш да привличаш вниманието върху себе си. Не се ли ожени за мен, за да ме предпазиш от нахалните очи на републиката? Нима искаш Конвентът да научи за клетата, изоставена жена на Франсоа, тъй като караулните стражи ще злословят по неин адрес?
Усмивка се прокрадна по сериозното му лице.
— Ти действително ли би била в състояние да…
— Бъди сигурен! Мисля, че ти обясних как стоят нещата при мен. Ако искаш да изчезна по-бързо оттук, то приключвай работата си колкото се може по-бързо, за да може двамата да обърнем гръб на Тампл.