Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Когато Дюпре влезе, тя вдигна очи. Неволно потръпна, ала тутакси се окопити.
— Извинете, мосю. Това е работно помещение. Гостите не се обслужват тук.
— Аз имам достъп. — Дюпре се затътри с накуцващи крачки до стола срещу нея и седна. — Мога да правя тук каквото си поискам. Твоят приятел Раймон Жордано ме прати при теб. Ти ли си Нана Сарпелие?
— Да. — Тя го погледна подозрително. — А вие кой сте?
— Твоят нов господар. — Усмивката докосна само лявата половина на лицето му. — Моето име е Раул Дюпре. О, както виждам, чувала си за мен.
— Кой не е чувал, мосю! Вашата слава по време на кланетата…
— Е, не говори така — прекъсна я Дюпре. — Знам със сигурност, че си шпионка на граф дьо Прованс. — Стъписването й го накара отново да се усмихне. — Това те кара да трепериш, нали? Много добре, страхът у жената ми харесва.
— На трибунала ли ще ме предадете?
— Ако възнамерявах да го сторя, нямаше да съм тук.
Нана се овладя.
— И по-добре, тъй като вашето обвинение е открай докрай фалшиво.
Той поклати отрицателно глава.
— От седмици вече държа това кафене под око. И още от началото ми беше ясно, че всички вие сте банда роялисти.
Нана, чието лице остана безизразно, не каза нищо.
— Една нощ проследих Франсоа Ечеле от дома на Андреас дотук. — Той се чукна с показалец по слепоочието. — И се запитах каква връзка може да съществува между един представител на властите в Тампл и благородника Жан Марк Андреас. Знаеш ли, че той сега притежава „Вихрения танцьор“?
— Така ли? — Нана сложи следващата пръчица на ветрилото.
— Мисля, че знаеш. После си зададох втория въпрос: кой би могъл да издаде на Андреас, че Селест дьо Клеман държи „Вихрения танцьор“? — Той се усмихна лукаво. — Естествено, кралицата. Моят бивш шеф, Марат, винаги хранеше подозрението, че граф дьо Прованс разполага тук, в Париж, с цяла шайка верни на краля симпатизанти, които хвърлят големи усилия да освободят кралското семейство. След завръщането от Испания следващата ми задача трябваше да бъде разкриването на този заговор. — Той се облегна назад. — Ти виждаш как хубаво се подрежда всичко, нали?
— Много сте хитър.
— И така значи, стоях няколко дни на пост и видях да влизат и излизат членовете на вашата малка шайка. Притежавам имената и адресите, така че бих могъл да пратя на гилотината всеки един от тях.
Когато вдигна очи от ветрилото, погледът на Нана беше леденостуден.
— В такъв случай сте били твърде глупав да дойдете тук. И ние ще бъдем луди, ако ви оставим да излезете жив от кафенето.
Той се изкикоти.
— Как си представяш… защо Жордано ми е разрешил да те посетя тук? — Той извади един плик от джоба на жакета си. — Защото му показах това писмо на граф дьо Прованс. Разбира се, думите са подбрани с педантично внимание, но все пак недвусмислено се изтъква, че твоят приятел Жорлано и ти сте подчинени на моето командуване.
Тя спря работата си и го зяпна в изумление.
— Наистина ли?
Той кимна с върховно удовлетворение.
— След като разбрах кой е вашият ръководител, аз тутакси му писах и му предложих услугите си. След смъртта на Марат положението ми като пълномощник на правителството беше силно разклатено.
— И по тази причина сега служите на Бурбоните.
— Че защо не? Кралството излъчва неоспорим блясък и достойнство. Майка ми ще изживее най-голямата радост в живота си, ако я приемат с почести във Виенския двор. — Той се изсекна с носната кърпа. — Графът съобщи, че му била известна моята дейност и щял на драго сърце да прибегне към помощта ми в един определено деликатен случай. По тази причина ви прехвърли вас двамата под мое разпореждане.
— А защо не и цялата група?
— Отговорът на този въпрос ти е известен много добре. — Той се усмихна самодоволно. — Защото само ти и Жордано сте му напълно предани и верни до гроб. Ти действаш по указание на графа, а не по нареждане на Ечеле. — Той забарабани с показалец по писмото. — Графът не оставя никакво съмнение в това. Кому мога да се доверявам в този деликатен случаи.
— И ние трябва да следваме вашите указания?
— Без да питате и да разпитвате, иначе ще ми се наложи да се откажа от вашите услуги. Възможността невръстният крал да бъде освободен и отведен в Англия, вместо да попадне в бащински разтворените обятия на графа, е причина за големите му главоболия и тревога. Той е на мнение, че Ечеле, без да го осведомява, работи за зова.
Нана се замисли, после каза:
— Това е вярно. Съвсем наскоро Ечеле сподели намеренията си. В следващото си донесение щях да уведомя Мосю за замислите му.