Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
И през горещите и трескави часове, които последваха, й стана ясно, че ставаше дума единствено за нейното удоволствие. Прекрасно познаващ нейното тяло и реакциите й, той я водеше към връхни точки на насладата, каквито тя не беше достигала никога през съвместното им съжителство. Отново и отново я хвърляше в бушуващото море на страстта, за да й достави после жадуваното избавление.
Той самият не си позволи нито веднъж да стигне до последния върховен полет на страстта!
Следобедът превали във вечерта, а взаимното привличане загуби от бурността си, но не и от желанието.
— Жан Марк… — Тя изрече думите в червената вълна на сладострастието, която я обвиваше, докато усещаше Жан Марк вътре в себе си. — Защо…
Когато го погледна, улови топлата му усмивка.
— Някога ти бях казал, че благодарение на дългогодишното упражняване на тази игра съм се научил да владея реакциите си. — Той я целуна продължително. — Защо да не използвам тази тренираност, за да ти доставя удоволствие?
Най-после й просветна. По всяка вероятност той никога не би го облякъл в думи, но сдържаността, която си бе наложил, беше извинение за всичките му опити да я овладее и подчини. С потънали в сълзи очи тя погледна към него. Жан Марк трябва да беше силно привързан към нея, щом като се е отказал от борбата и толкова й угажда.
— Това беше ли достатъчно? — прошепна той.
Тя кимна.
— Слънчево сияние!
— В такъв случаи мога ли — каза той едва чуто, — S’il vous plait, аз самият да си доставя сладострастен завършек?
Пръстите й обхванаха по-здраво раменете му.
— Моля те, Жан Марк.
Той се движеше бързо и енергично, с лице, изкривено сякаш от болка. Миг подир това застана неподвижен, отметна глава назад, така че изникнаха мускулите на врата му и тръпката на избавлението разтресе конвулсивно тялото му.
Жан Марк се строполи върху нея, като дишаше тежко.
— Света Дево, помислих си, че няма да успея.
Тя не отвърна нищо. Вместо това махна нежно някаква тъмна къдрица от челото му. Чак след някое време каза:
— Струва ми се, че си безумно благороден! Като побъркания Дон Кихот на Сервантес. Ти не биваше…
— Благороден ли? Бабини деветини! Насладата няма нищо общо с благородството. — Той легна до нея и я взе в прегръдките си. Тя усети, че той трепери и потръпва като след голямо физическо напрежение.
— Мислиш ли? — Тя го прегърна, грижовна като орлица, но и някак собственически.
В стаята цареше пълна тишина, не се чуваше нищо друго, освен учестеното им дишане.
— Сигурна ли си, че беше достатъчно? — попита Жан Марк, когато дишането му се успокои. — Щеше ми се да имаш „нещо хубаво“ за спомен.
Тя кимна. Можеше ли да не е достатъчно, питаше се тя, като се бореше със сълзите си. Положително не му се беше откъснало лесно от сърцето това отдаване.
— Да, така беше, Жан Марк. — Тя го целуна нежно по врата. — Нещо много, много хубаво!
Мръсницата отново беше тук.
Дюпре усети радостна възбуда, когато излезе изпод сянката на къщата срещу дома на Жан Марк Андреас. Както винаги, майка му беше излязла права. Всичко му идваше като на тепсия. Малката дьо Клеман се беше завърнала при своя любовник Андреас. Дори тази Вазаро се беше появила на сцената. Ако искаше, можеше да отиде при Робеспиер и да направи донос срещу двете — включително и срещу Андреас, защото им даваше убежище.
Усещането за власт му се услади и завъртя главата му като младо вино. Продължи да се наслаждава на тази мисъл, после с нежелание я отхвърли. Рано беше! От продължилото със седмици шпиониране на къщата беше разбрал, че можеше да се сдобие с далеч повече власт, ако успееше да се сдържи още известно време.
Изтри секрета, течащ от счупения му нос, с една носна кърпа и закуцука към чакащата го карета. Тазът го болеше силно, така беше винаги, когато цял ден прекарваше на крак. Е, да, но нямаше да продължава още дълго. Сега вече беше събрал всичко, което му трябваше, за да направи свое притежание „Вихрения танцьор“, а също така и да запази предишното значение в живота на майка си.
Писмото, което беше мушнал сутринта в джоба на жакета си, изглежда го топлеше утешително и му нашепваше за несметни богатства, за сигурност и възмездие.
Отвори вратичката на каретата и се примъкна с усилие във вътрешността й. Изпитваше нетърпими болки.
— Към кафене „Дю Ша“ — подвикна той на кочияша. Нямаше нужда да му обяснява посоката. Човекът вече го беше возил дотам безброй пъти.
Нана Сарпелие седеше зад дългата маса в задната стаичка на кафенето и лепеше дървени пръчици върху изображението на екзекуцията на Шарлот Корде, убийцата на Марат.