Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Интересно — каза телефонистът Ходоунски, явно обиден, — защо тъкмо аз трябва да служа за прицел на тия глупави вицове?

— Да не забравя, оня Ходоунски, дето има частно детективско бюро и дето окото му е като светата троица433, не ви ли е роднина? — невинно попита Швейк. — Много са ми симпатични частните детективи. На времето служих в казармата с един частен детектив, на име Щендлер. Главата му беше толкова пипонеста, че когато го видеше фелдфебелът, казваше, че през дванайсетгодишната си военна служба е срещал много пипонести глави, но че такъв пипон не му се е и присънвал дори. „Виж какво, Щендлер — казваше му той всякога, — ако нямаше маневри тая година, вашият пипон даже и за казармата не би бил подходящ, но така поне, ако се озовем в някоя местност, където няма да има други ориентири, артилеристите ще могат да си правят пристрелките по вашата глава.“

Много се напати той от него. Понякога през време на поход фелдфебелът ще вземе да го изпрати на петстотин крачки пред нас след това ще изкомандува: „Посока пипонестата глава!“ Но изобщо и като частен детектив тоя господин Щендлер бил голям Марко Тотев. Често ни разправяше в лавката в какви неприятни положения изпадал. Възлагали му такива задачи примерно: да открие дали съпругата на някой клиент, който идвал при тях в бюрото с увиснал нос и със съвсем отчаян вид, не се е сдушила с някого и ако не се е сдушила, с кого, къде и как се е сдушила. Или обратното: някоя ревнива женска, да кажем, иска да разбере с коя се мъкне мъжът ѝ, та да може още по-успешно да му трие в къщи сол на главата. Щендлер беше възпитан човек, служеше си с подбрани изрази, когато говореше за накърняване на съпружеската вярност, и едва ли не се разплакваше, когато ни съобщаваше, че всички искали да спипат жертвата — съответно нея или него — на местопрестъплението. И виж, интересно нещо, друг на негово място може би би се зарадвал, като намери двойката на местопрестъплението — очите му просто ще изскокнат от гледане, но и тоя господин Щендлер, дето ви разправям, винаги му прилошавало в такива случаи. Той се изразяваше много интелигентно, когато ни уверяваше, че дори не можел да гледа тоя мръсен разврат. А когато ни разказваше за най-различните положения, в които заварвал двойките, на нас ни потичаха лигите, също като на куче, когато някой му покаже варена шунка. Ако пък се случехме в ареста, той винаги ни ги рисуваше. „Така — казва — видях еди-коя си госпожа с еди-кой си господин…“ И адресите им казваше. И през цялото време беше един такъв тъжен, тъжен…