Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Хайде да играем кауфцвик430 — предложи готвачът-окултист, — залагам десетак.
— Я по-добре ни разкажете — обърна се към него фелдфебелът Ванек — за преселението на душите, онова, дето го обяснявахте на госпожата в лавката, когато си разбихте носа.
— За това, преселението на душите де, и аз съм чувал — обади се Швейк. — И аз преди години бях намислил да се — както се казва с извинение, — да се самообразовам, та да не изостана, и бях започнал да ходя в читалнята на Промишленото дружество в Прага431. Ама понеже бях целият окъсан и на задника ми се бяха ококорили две дупки, не можах да се самообразовам, защото не ме пуснаха да вляза и ме изведоха навън. Помислиха, че съм дошъл да крада балтони. Като видях каква е работата, аз облякох празничните си дрехи и отидох веднъж в музейната библиотека432. Заедно с моя приятел си взехме една книжка за това де, преселението на душите, и там прочетохме, че един индийски император след смъртта си се превърнал на свиня, а пък когато заклали свинята, превърнал се на маймуна, от маймуна станал на язовец, от язовец на министър. По-късно, като служих войник, аз се убедих, че трябва да има нещо вярно в това, защото в казармата всеки, който имаше поне една нашивка, наричаше войниците или „морски свинчета“, или изобщо им лепваше някакво животинско име, от което можеше да се предполага, че преди хиляди години тия обикновени войници са били прочути военачалници. Но през време на война такова преселение на душите е извънредно глупава работа. Дявол знае през колко превращения трябва да мине човек, докато стане, примерно казано, телефонист, готвач или обикновена пехотинка и изведнъж един прекрасен ден някоя бомба го разкъса и душата му влезе в някой артилерийски кон. След това друг снаряд застига батареята, когато тя се изнася на някоя кота, и убие коня, в който се е преселила душата на покойника. Душата, разбира се, веднага се преселва в някоя крава от обоза, която скоро става на гулаш за войската, от кравата, да речем, душата веднага се прехвърля в някой телефонист, от телефониста…
— Интересно — каза телефонистът Ходоунски, явно обиден, — защо тъкмо аз трябва да служа за прицел на тия глупави вицове?
— Да не забравя, оня Ходоунски, дето има частно детективско бюро и дето окото му е като светата троица433, не ви ли е роднина? — невинно попита Швейк. — Много са ми симпатични частните детективи. На времето служих в казармата с един частен детектив, на име Щендлер. Главата му беше толкова пипонеста, че когато го видеше фелдфебелът, казваше, че през дванайсетгодишната си военна служба е срещал много пипонести глави, но че такъв пипон не му се е и присънвал дори. „Виж какво, Щендлер — казваше му той всякога, — ако нямаше маневри тая година, вашият пипон даже и за казармата не би бил подходящ, но така поне, ако се озовем в някоя местност, където няма да има други ориентири, артилеристите ще могат да си правят пристрелките по вашата глава.“
Много се напати той от него. Понякога през време на поход фелдфебелът ще вземе да го изпрати на петстотин крачки пред нас след това ще изкомандува: „Посока пипонестата глава!“ Но изобщо и като частен детектив тоя господин Щендлер бил голям Марко Тотев. Често ни разправяше в лавката в какви неприятни положения изпадал. Възлагали му такива задачи примерно: да открие дали съпругата на някой клиент, който идвал при тях в бюрото с увиснал нос и със съвсем отчаян вид, не се е сдушила с някого и ако не се е сдушила, с кого, къде и как се е сдушила. Или обратното: някоя ревнива женска, да кажем, иска да разбере с коя се мъкне мъжът ѝ, та да може още по-успешно да му трие в къщи сол на главата. Щендлер беше възпитан човек, служеше си с подбрани изрази, когато говореше за накърняване на съпружеската вярност, и едва ли не се разплакваше, когато ни съобщаваше, че всички искали да спипат жертвата — съответно нея или него — на местопрестъплението. И виж, интересно нещо, друг на негово място може би би се зарадвал, като намери двойката на местопрестъплението — очите му просто ще изскокнат от гледане, но и тоя господин Щендлер, дето ви разправям, винаги му прилошавало в такива случаи. Той се изразяваше много интелигентно, когато ни уверяваше, че дори не можел да гледа тоя мръсен разврат. А когато ни разказваше за най-различните положения, в които заварвал двойките, на нас ни потичаха лигите, също като на куче, когато някой му покаже варена шунка. Ако пък се случехме в ареста, той винаги ни ги рисуваше. „Така — казва — видях еди-коя си госпожа с еди-кой си господин…“ И адресите им казваше. И през цялото време беше един такъв тъжен, тъжен…
430
Вид игра на карти. През австрийско време смятана за хазартна и затова забранена. — Б.пр.
431
Основано в Прага 1833 г. — Б.пр.
432
Библиотека на националния музей в Прага, една от най-богатите. — Б.пр.
433
Голямо черно око в триъгълник, от което излизали лъчи, значката на частното детективско бюро „Ходоунски“ в Прага, напомняла поразително католическата емблема на свети дух в светата троица. — Б.пр.