Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Някакво жужене измести тишината в къщата, но не идваше от конкретна посока.
Леш отвори очи. Тук ли щеше да дойде баща му? Или щеше да го отведе другаде?
Появило се изневиделица течение се завихри около него и замъгли зрението му. Или пък замъгли онова, което го обкръжаваше. Ала в средата на вихрушката той беше стабилен като скала, обзет от странна увереност. Бащата никога не би навредил на сина си. Злото си беше зло, но кръвната връзка между него и баща му означаваше, че той самият е Омега.
А ако ще и само от лична заинтересованост, Омега не би посегнал на себе си.
Точно когато Леш щеше да бъде отнесен, когато течението за малко да погълне материалното му тяло, той вдигна очи.
На стълбите срещу него стоеше Джон Матю.
47.
— Сестро — чу се остър шепот пред вратата на храма. — Сестро.
Кормия вдигна очи от пергамента, върху който описваше видените сцени как Примейлът спасява цивилни.
— Лейла?
— Примейлът е болен. Вика те.
Кормия изпусна перото и се втурна към вратата. Отвори я със замах и се втренчи в бледото тревожно лице на своята сестра.
— Болен?
— На легло е, трепери от студ. Наистина никак не е добре. Дълго време не ми позволяваше да му помогна. Като изгуби съзнание, го извлякох от преддверието.
Кормия вдигна качулката на робата си.
— Дали другите…
— Сестрите ни се хранят в трапезарията в момента. Всички са там. Няма кой да те види.
Кормия забързано излезе от Храма на уединението, но бе заслепена от ярката светлина на Светилището. Улови ръката на Лейла, докато очите й привикнат, и двете затичаха към Храма на Примейла.
Кормия нахълта през златната врата и отмести драперията встрани.
Примейлът лежеше на леглото само по коприненото долнище на ритуалното си облекло. Кожата му имаше нездрав блясък и бе покрита с капчици пот. Разтърсвано от треперене, едрото му тяло изглеждаше ужасно крехко.
— Кормия? — промълви той и протегна тресяща се ръка.
Тя отиде до него и свали качулката си.
— Тук съм.
Той се напрегна при звука на гласа й, но тя докосна връхчетата на пръстите му и той се успокои.
Мили боже, целият гореше.
— Какво ти има? — попита тя и седна до него.
— Мммм… миссс… мисссля, че е детоксикация.
— Детоксикация?
— Нннне… ддрогата… ннне… от дддрогата…
Тя едва го разбираше какво казва, но някак си усети, че в никакъв случай не биваше да му предлага някоя от ръчно свитите цигари, които той постоянно пушеше.
— Мога ли да те облекча по някакъв начин? — Когато той започна да облизва сухите си устни, тя попита: — Искаш ли малко вода?
— Аз ще донеса — каза Лейла и тръгна към банята.
— Благодаря, сестро. — Кормия добави през рамо: — Донеси и кърпи.
— Добре.
Лейла изчезна зад някаква завеса, а Фюри затвори очи и взе да върти главата си наляво и надясно върху възглавницата и заговори насечено:
— Градината… градината е пълна с бурени… О, боже, бръшлянът… навсякъде е… статуите са покрити с него.
Лейла се върна с кана, купичка и няколко бели кърпи, а Кормия й каза:
— Благодаря. А сега, моля те, остави ни, сестро.
Имаше чувството, че нещата много ще се влошат и че Фюри не би искал да бъде виждан от други в това си състояние на бълнуване.
Лейла се поклони.
— Какво да кажа на Избраниците, като се появя на храненето?
— Кажи им, че той си почива след сношението ви и че е помолил да бъде оставен сам. Аз ще се погрижа за него.
— Кога да се върна?
— Скоро ли започва цикълът за сън?
— След молитвата Тидех.
— Да, вярно. Върни се, след като всички си легнат. Ако не се подобри… ще се наложи да отида до Далечната страна, за да доведа доктор Джейн, и ти ще трябва да останеш с него.
— Кого да доведеш?
— Лечителка. Върви. Веднага. Възхвалявай достойнствата на тялото му и покажи задоволство от статута си. Направи го шумно. — Кормия приглади косата на Фюри назад. — Колкото си по-шумна, по-добре е за него.
— Както ти е угодно. Пак ще дойда.
Кормия изчака Лейла да излезе, после се опита да му даде да пие. Но той въобще не беше на себе си, за да поеме и глътка, неспособен да се фокусира върху онова, което бе долепила до устните му. Тя се предаде, намокри една кърпа и я допря до лицето му.
Трескавите очи на Фюри се отвориха и се заковаха в нея, докато тя попиваше потта от челото му.