Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Но нямаше как да й отговори. Внезапно цялото му тяло се превърна в снежна топка, вътрешностите му се тресяха и искряха от болка.
Но какво ставаше…
Делириум тременс, помисли си. Беше станал жертва на проклетия делириум тременс, защото за пръв път от кажи-речи двеста години в организма му нямаше червен дим.
Знаеше, че има два избора — да се прехвърли мигом в Другата страна, да намери някой дилър, не Ривендж, и да държи наркоманския кабел включен. Или пък да лапне дулото.
И всичко да свърши.
Магьосника проблесна в съзнанието му, стоеше на преден план в пустошта. Приятел, не би успял, знаеш го добре. Защо въобще да се опитваш?
Завладя го напън за повръщане. По дяволите, чувстваше се така, сякаш умираше. Наистина.
Трябва само да се върнеш в света и да вземеш онова, което ти е нужно. Можеш да се почувстваш по-добре само с едно щракване на запалката. Това е всичко. И ще прогониш всички тези усещания.
Треперенето беше много мъчително. Зъбите му затракаха като кубчета лед в чаша.
Можеш да прекратиш това. Достатъчно е да си запалиш.
— Веднъж ме излъга вече. Каза, че мога да се отърва от теб, а въобще не си се махнал.
Та какво толкова е една дребна лъжа между приятели?
Фюри си припомни банята на виолетовата стая и онова, което беше направил там.
— Тя променя всичко.
Магьосника започваше да се ядосва, а тялото на Фюри беше като в шейкър. Той опъна крака, легна на хладния мраморен под в преддверието и се приготви за пътуване в нищото.
— По дяволите — рече, като се остави на течението. — Това ще е гадно.
46.
Джон и Куин бяха на няколко метра зад Зейдист и тримата се приближаваха към ниска модерна къща. Тя беше шеста поред в списъка им от имоти, които предстояха да бъдат атакувани. Спряха се в сенките на двете дървета в началото на моравата.
Застанал там, Джон усети да го полазват тръпки. Елегантната едноетажна къща беше почти като онази, която бе обитавал за толкова кратко време с Тор и Уелси.
Зейдист му хвърли поглед през рамо.
— Искаш ли да останеш тук, Джон?
Джон кимна и братът каза:
— Така си и помислих. И аз настръхнах, като я видях. Куин, стой с него.
Зейдист прекоси моравата в мрака и отиде да провери вратите и прозорците. Когато се скри зад сградата, Куин се обърна към Джон:
— Какво те притесни?
Джон сви рамене.
— Някога живеех в подобна къща.
— Охо, живял си нашироко като човек.
— Беше след това.
— О, имаш предвид с… Ясно.
Господи, строителят сигурно беше един и същ, защото фасадата и разположението на стаите бяха почти идентични. Като гледаше към прозорците, се замисли за своята спалня. Беше с тъмносин интериор, модерни линии и плъзгаща се стъклена врата. Дрешникът беше празен при пристигането му, но бързо бе напълнен с първите нови дрехи, които някога бе имал.
Спомените заприиждаха, спомени за първото им хранене заедно, когато Тор и Уелси го прибраха. Мексиканска храна. Тя беше приготвила мексиканска храна и беше сервирала на масата големи плата с енчилада и кесадия. Тогава беше още претранс с твърде капризен стомах и се чувстваше засрамен, задето само може да чопли в чинията си.
Но ето че Уелси бе сложила пред него купичка бял ориз с джинджифилов сос.
Когато тя седна на стола си, той заплака, дребното му тяло се сгърчи и той се разрева заради тази проява на доброта. След като цял живот се бе чувствал различен, изневиделица се бе озовал в семейство, което разбираше какво му е нужно и му го даваше с обич.
Това бе то да си родител, нали? Познават те по-добре, отколкото сам се познаваш, и се грижат за теб, когато ти не можеш да го правиш.
Зейдист се върна при тях.
— Празна и необрана. Следващата къща?
Куин погледна списъка.
— «Истърли Корт» 425…
В този момент телефонът на Зи тихо зазвъня. Той се намръщи, като видя номера, после го долепи до ухото си.
— Какво става, Рив?
Джон отново се загледа в къщата, но бързо насочи очи към Зи, когато братът каза:
— Какво? Занасяш ли ме? Къде се е появил? — Последва дълга пауза. — Ама ти сериозно ли? Сигурен ли си, сто процента ли си сигурен? — Когато разговорът приключи, Зи остана втренчен в телефона. — Трябва да се прибера веднага. По дяволите.
— Какво се е случило? — попита с жестове Джон.
— Можете ли да поемете следващите три адреса? — Джон кимна, а братът му отправи странен поглед. — Дръж си телефона подръка, синко. Чуваш ли?