Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Аз… Не знам.
— Край. Тръгваме си.
— Бих могъл да се закълна…
— Веднага.
Когато се дематериализираха обратно в двора на имението, Джон си каза, че приятелят му вероятно беше прав. Може би трябваше да хапне малко и…
Но така и не влязоха в къщата. В момента на пристигането им братята наизскачаха един по един през голямата двойна врата. Общият брой на оръжието им бе колкото за цяло военно формирование.
Рот впери суров поглед към Джон и Куин.
— Качвайте се в ескалейда с Рейдж и Блей. Освен ако не ви трябват още муниции.
Двамата поклатиха глава и кралят се дематериализира заедно с Вишъс, Бъч и Зейдист.
Когато се качиха в колата, Джон се обърна към Блей, стиснал в ръка пушка, и го попита със знаци:
— Какво става?
Рейдж натисна газта. Когато тежката кола с рев се изстреля от двора, братът изрече сухо:
— Посети ни стар приятел и враг. От онези, дето искаш да не ги зърваш никога вече.
Очевидно това беше темата на вечерта.
48.
Сънят… халюцинацията… каквото и да беше… усещаше я като действителност. Абсолютна неподправена реалност.
Застанал в обраслата градина на семейния си дом в Древната страна под ярката пълна луна, Фюри посегна към лицето на третата статуя и освободи от бръшляна очите, носа и устата на мъжа, който с такава гордост държеше в ръце малкото си.
Фюри вече беше изпечен професионалист в рязането и след като приложи фокуса с ножиците, хвърли още един наръч оплетени клонки върху платнището, постлано на земята до краката му.
— Ето го — прошепна той. — Ето… го…
Статуята имаше дълга коса като неговата и дълбоко разположени очи също като неговите, но сияйното щастие по лицето не беше негово. Нито пък малкото, сгушено в ръцете му. И все пак, имаше обещание за освобождение, тъй че Фюри продължи да реже оплетените клонки на бръшляна.
Когато приключи, мраморът долу бе отрупан с накъсана зеленина и статуята се извисяваше в цялото си безспорно величие.
Мъж в силата си, прегърнал своето малко дете.
Фюри погледна през рамо.
— Как ти се струва?
Гласът на Кормия прозвуча стерео, идеше като че отвсякъде около него, макар да стоеше редом до него.
— Мисля, че е много красив.
Фюри й се усмихна, видял върху лицето й цялата любов, която изпитваше в сърцето си към нея.
— Остана още една.
Тя посочи с ръка.
— Погледни, последната е почистена вече.
И наистина, по последната статуя нямаше нито бръшлян, нито някаква следа от запуснатост. Мъжът беше вече стар, седнал с жезъл в ръце. Лицето му все още беше красиво, но не с младежка хубост, а със струящата от него мъдрост. Зад него имаше висока силна фигура — детето, което някога бе държал в ръце.
Цикълът беше завършен.
И бурените ги нямаше вече.
Фюри отново погледна към третата статуя. Тя също като по вълшебство беше чиста, такива бяха и бебето, и юношата.
Цялата градина бе почистена и подредена, и лежеше в покой през топлата ароматна нощ в пълния си разцвет. Плодните дръвчета около статуите бяха натежали от ябълки и круши, пътеките бяха спретнато оградени с подрязан чимшир. В лехите цветята растяха в пъстър безпорядък, както е прието в добрата английска градина.
Обърна се към къщата. Капаците, които преди висяха накриво на пантите си, сега бяха изправени, дупките в покрива ги нямаше. Пукнатините по мазилката бяха изчезнали и тя бе гладка, всички стъкла по прозорците бяха непокътнати. Отишли си бяха и гнилите листа от терасата, както и разкъртените участъци, където се бе събирала дъждовна вода. Сега терасата отново бе идеално равна. Между плетените маси и столове грееха белите и червени цветове на красиво аранжирани саксии с мушкато и петунии.
През прозорците на дневната забеляза някой да се движи… Възможно ли бе? Да, точно така.
Майка му. Баща му.
Двамата се появиха в полезрението му и също като статуите бяха възкресени. Майка му, с нейните жълти очи, руса коса и съвършено лице… Баща му — тъмнокос, с ясен поглед и приветлива усмивка.
Бяха… невъзможно красиви, неговият Свещен Граал.
— Иди при тях — подкани го Кормия.
Фюри се качи на терасата. Бялата му роба беше чиста въпреки всичката работа, която беше свършил. Приближи се до родителите си бавно, изпълнен с боязън да не прогони видението.
— Мамен? — прошепна той.