Свещена любов

Тя затвори очи. Цял живот беше обучавана да споделя всичко, но да го пусне при друга жена, бе като да захвърли нещо ценно и да го стъпче в прахта.

— Върви с мир — промълви тихо. — И пак така се върни. Макар и да не мога да бъда с теб, никога няма да ти откажа компанията си.

Фюри изкачваше хълма към Храма на Примейла с чувството, че кракът му е окован във вериги. Вериги и бодлива тел.

Господи, не стига, че чувствата го смазваха, а и истинското му стъпало и глезенът горяха, сякаш бе стъпил в кофа с киселина за акумулатор. Не беше вярвал, че някога ще е благодарен, задето му липсва един крак, та поне не се налагаше да търпи тази гадост в стерео вариант.

Двойната врата на Храма на Примейла беше затворена и когато отвори едната, долови аромата на билки и цветя. Влезе вътре и спря в преддверието, като усещаше присъствието на Лейла в съседната главна зала. Знаеше, че и тя ще е като Кормия — легнала на леглото, закрита от талази бяла тъкан, спускащи се от тавана до под шията й, така че само тялото й да се вижда.

Втренчи се в белите мраморни стъпала, водещи към изобилната драперия, която трябваше да отмести встрани, за да стигне до Лейла. Стъпалата бяха три. Три стъпала нагоре и после щеше да е в откритата зала.

Фюри се завъртя и седна на стъпалата.

Имаше особено усещане в главата, може би защото не беше пушил някъде около дванайсет часа. Особено… в смисъл, чувстваше я необичайно ясна. Господи, та той беше с бистър ум. И като страничен ефект от яснотата, в съзнанието му заговори нов глас. Различен, не онзи на Магьосника.

Беше неговият собствен глас. За пръв път от толкова дълго време, за малко да не го разпознае.

Това е нередно.

Той трепна и потърка прасеца, който все още имаше. Паренето сякаш се вдигаше нагоре от глезена му, но поне масажирането облекчаваше малко мускула му.

Това е нередно.

Трудно беше да не се съгласи със себе си. Цял живот беше живял за другите. За близнака си. За Братството. За расата. А цялата история с Примейла беше част от същата пиеса. Прекарал беше целия си живот в опит да бъде герой, а сега не само се жертваше, а жертваше и Кормия.

Помисли си за нея, самичка в онази стая с разните купи с вода, пера за писане и късове пергамент. После я видя притисната до тялото му, топла и жива.

Не, каза вътрешният му глас. Няма да направя това.

— Няма да направя това — изрече той, като разтъркваше и двете си бедра.

— Ваша светлост? — чу се гласът на Лейла от другата страна на драперията.

Той се канеше да й отговори, когато паренето прониза като вихрушка цялото му тяло, превзе го, изяждаше го жив, поглъщаше всеки сантиметър от него. С треперещи ръце се опита да се задържи да не падне назад, а стомахът му се сви на буца.

В гърлото му избълбука задавен звук и той трябваше да напрегне всички сили, за да си поеме дъх.

— Ваша светлост? — Гласът на Лейла звучеше разтревожено… и по-отблизо.