Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Има ли баня тук някъде? — попита той.
— Да.
— Ще ме изчакаш ли? Няма да се бавя. Само искам да се измия.
Животът йняма да йстигне да те чака, докато се върнеш чист, обади се Магьосника.
Фюри затвори очи, внезапно изгубил силата да се движи.
— Какво ти е?
Кажи й, че старият ти приятел се е върнал.
Кажи й, че този стар приятел никога няма да си иде.
И после нека се върнем в реалния свят, за да се погрижим за това стягане в дробовете ти и сърбежа по цялата кожа.
— Какво ти е? — попита отново Кормия.
Фюри пое дълбоко дъх. В този момент на несигурност той не знаеше дори името си, но в никакъв случай не беше това на президента на Съединените щати. Но за едно беше сигурен — ако продължаваше да слуша Магьосника, щеше да умре.
Фюри насочи всичките си мисли към жената пред себе си.
— Няма нищо.
Това не се прие добре в пустошта. Робата на Магьосника се изду, сякаш вятър бе повял в полето, покрито с кости.
Лъжеш я! Аз съм всичко! Аз съм всичко! Острият глас на Магьосника все повече се повишаваше. Аз съм…
— Нищо — със слаб глас промълви Фюри и се изправи на крака. — Ти си нищо.
— Какво?
Той поклати глава, Кормия го подхвана и той се задържа с нейна помощ. Заедно влязоха в банята, която бе оборудвана като всяка друга, само дето нямаше надпис на вратата. Имаше и още една отлика — в дъното й течеше поток, който вероятно служеше за вана.
— Ще те чакам отвън — каза Кормия и го остави сам.
След като се облекчи, той слезе по няколкото мраморни стъпала и нагази в потока. Течащата вода беше като онази в чашата — точно с температурата на кожата му. В един съд в ъгъла имаше предмет, за който той предположи, че е сапун, и го взе. Беше мек, с формата на полумесец; той го обгърна с длани и потопи ръцете си под водата. Образуваха се плътни малки мехурчета, пяната ухаеше на вечнозелени растения. Натърка я върху косата, лицето и тялото си, вдиша аромата, който навлезе в дробовете му, с надеждата той да го прочисти от вкарваното в тях векове наред.
После остави водата да облива сърбящата кожа и мускулите му, измъчвани от болка. Затвори очи, изолира Магьосника с цялата сила на волята си, но не беше лесно, защото онзи вилнееше като ядрена бомба. В предишния си живот би си пуснал опера, но сега не можеше и не само защото от тази страна не съществуваха уредби. Точно тази музика твърде много му напомняше за близнака му… който вече не пееше.
И все пак звукът на потока беше прелестен, нежният му напевен звън отекваше в гладките камъни и ги редуваше като клавиши.
Тъй като не искаше да кара Кормия да го чака дълго, стъпи здраво на дъното и се надигна. Водата се заплиска по гърдите и корема му като утешителна милувка. Той вдигна ръце и тя закапа от лактите и пръстите му.
Течеше… отмиваше… успокояваше…
Гласът на Магьосника се опитваше да пробие. Фюри го усещаше как се бори за достъп до ушите му.
Ала звънкият ромон на водата беше по-силен.
Фюри вдиша дълбоко, пое аромата на евкалипт и изпита свобода, чийто извор бе не в тялото, а в съзнанието му.
За пръв път Магьосника не можеше да го надвие.
Кормия крачеше из Храма на Примейла. Не беше болен. Причината беше въздържанието.
Не беше болен.
Тя спря до леглото.
Припомни си как бе завързана на него, как чу мъжът да влиза и беше обзета от безмерен ужас. Неспособна да вижда и да се движи, заклета да не казва «не», беше лежала там, оставена на милостта на традицията.
Всяка девица, преминала през трансформацията, беше поднасяна на Примейла по този начин. Сигурно и другите бяха изпитвали страх като нея. И още много щяха да го изпитват в бъдеще.
Господи… това място беше толкова мръсно, помисли си тя, като огледа белите стени. Замърсено от лъжи — и изречени, и спотаени в сърцата на жените, дишали този неподвижен въздух.
Сред Избраниците бе популярна стара поговорка, нещо като античен стих, за който никой не помни кога го е чул за пръв път. Права е каузата на нашата вяра, затова нека е ведър ликът ни, когато изпълняваме дълга си. Нищо няма да нарани нас, вярващите, защото чистотата е наша сила и добродетел, тя ни води и напътства, както родителят детето си.
От банята се разнесе див рев.
Фюри крещеше.
Кормия се втурна натам.
Завари го гол в потока, отметнал глава назад, със стиснати юмруци и напрегнат гръб. Само дето не крещеше. Той се смееше.