Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Бръкна в туниката си за кесията и извади три сребърни пенита.
— Гледай да се оправиш с дванайсет пенса седмично.
Изглеждаше много. Плащаха му само двайсет и четири пенса седмично, макар да получаваше и добавки — свещи, дрехи и ботуши.
Изгълта останалата бира в халбата и излезе навън. Беше необичайно студено за ранна есен. Джак закрачи отривисто по улицата и влезе в манастирския двор. Все още беше малко преди разсъмване и бяха дошли едва няколко майстори. Тръгна по нефа и заоглежда основите. За щастие бяха почти довършени, тъй като зидането може би щеше да спре рано тази година заради студа.
Погледна нагоре към новите трансепти. Задоволството от творението му бе помрачено от пукнатините. Бяха се появили отново в деня след голямата буря. Джак беше ужасно разочарован. Бурята беше изключително силна, разбира се, но неговият храм беше замислен да устои на сто такива бури. Поклати смутено глава и се изкачи по стълбището на куличката до галерията. Искаше му се да може да поговори с някой, който е строил подобна църква, но в Англия нямаше такъв, а дори и във Франция все още не бяха правили толкова висока.
Импулсивно подмина чертожния си под и продължи нагоре по стъпалата до покрива. Ламарината беше положена и той видя, че върхът, който беше преграждал потока на дъждовната вода, вече имаше широк улей, минаващ през основата му. Горе на покрива беше ветровито и всеки път, щом се окажеше близо до ръба, се стараеше да се хване за нещо: нямаше да е първият строител, издухан и пребил се от внезапен порив на вятъра. Вятърът тук горе винаги изглеждаше по-силен, отколкото на земята. Всъщност вятърът сякаш се усилваше несъразмерно, докато човек се изкачваше…
Застина на място, вторачен в празното. Вятърът се усилваше несъразмерно, докато човек се изкачваше. Това беше отговорът на загадката му. Не тежестта на неговия свод причиняваше пукнатините — беше височината. Сигурен беше, че е построил църквата достатъчно здрава, за да понесе тежестта, но не беше помислил за вятъра. Тези извисяващи се стени непрекъснато бяха блъскани от теченията и понеже бяха толкова високи, вятърът бе достатъчен, за да се пропукат. Застанал на покрива, докато усещаше силата на порива му, можеше съвсем точно да си представи въздействието му над строго балансираната конструкция под него. Толкова добре познаваше строежа си, че можеше почти да усети напрежението все едно, че стените бяха част от тялото му. Вятърът биеше косо срещу църквата също както биеше в него. И тъй като църквата не можеше да се наведе, тя се напукваше.
Беше напълно сигурен, че е намерил обяснението. Но какво трябваше да направи? Трябваше да подсили клерестория, за да може да издържи на вятъра. Но как? Да построи масивни контрафорси срещу стените означаваше да унищожи изумителния ефект от светлина и елегантност, които бе постигнал така успешно.
Но ако това бе цената, за да накара сградата да стои здраво, трябваше да го направи.
Отново слезе по стълбите. Вече не се радваше, макар най-сетне да бе разбрал проблема. Решението щеше да унищожи мечтата му. „Може би бях твърде арогантен“, помисли си Джак. „Толкова уверен бях, че мога да построя най-красивата катедрала на света. Защо си бях въобразил, че мога да се справя по-добре от всеки друг? Какво ме накара да си помисля, че съм по-различен? Трябваше точно да копирам плана на някой друг майстор и да се примиря“.
Филип го чакаше при чертожния под. Челото на приора се беше намръщило угрижено, а ивицата сива коса около бръснатото му теме беше разрошена. Като че ли не беше заспивал цялата нощ.
— Налага се да намалим разходите си — заговори без предисловие. — Просто нямаме достатъчно пари, за да продължим в сегашния темп.
Джак се беше страхувал от това. Ураганът бе унищожил реколтата в почти цяла южна Англия — със сигурност щеше да се отрази на манастирските финанси. Приказките за съкращения винаги го притесняваха. Боеше се в душата си, че ако строителството се забави прекалено, можеше да не доживее да види катедралата си довършена. Но не издаде страха си.
— Зимата иде — отвърна той небрежно. — Работата бездруго винаги се забавя по това време. А тази година зимата ще е ранна.
— Не съвсем — отвърна мрачно Филип. — Искам да съкратя разходите ни наполовина, веднага.