Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
— Ще си останеш с дрехите, а? Бих ти обещал да не гледам, но само ще те излъжа.
Клеъри си свали якето и го замери с него. той го улови и го пусна върху купчинката със своите си дрехи, усмихваики се широко. След това разкопча колана си и пусна и него.
— Перверзник — заяви тя. — Но пък получаваш червена точка заради честността си.
— Аз съм на седемнайсет — заяви Джеис. — На тази възраст всички сме перверзници. — При тези думи той си свали обувките и панталона. Носеше черни боксерки и за облекчение на Клеъри (примесено със зрънце съжаление), нагази до колене във водата, без да ги събува. — Или поне ще бъда на седемнаисет след няколко седмици — добави през рамо. — Направих някои сметки с писмата на баща ми и датите на Въстанието. Родил съм се през януари.
Нещо в това, колко съвършено нормален бе тонът му, уталожи притеснението на Клеъри. Тя си събу ботушите, съблече тениската и панталоните си и се приближи до ръба на водата. Хладка, но не и студена, тя се плискаше около глезените й. Джейс вдигна очи към нея и се усмихна. А след това погледът му се спусна от лицето надолу към тялото и, останало по памучен сутиен и гащички. Прииска и се да си беше облякла нещо по-хубаво, но "секси бельо" определено не беше в списъка и с неща, които да си опакова за пътуване из демонските царства. Бледосиният и памучен сутиен беше съвсем скучен, от онези, които можеш да си купиш в супермаркета, макар че Джейс го гледаше така, сякаш беше нещо екзотично и изумително. Изведнъж той пламна и извърна очи, отстъпваики назад, докато водата не му стигна до раменете. Тогава се потопи целият, а когато отново се показа, не беше така зачервен, но за сметка на това беше далеч по-мокър, а от косата му, придобила тъмнозлатист цвят, се стичаха вадички.
— По-лесно е, ако влезеш бързо — каза той.
Клеъри си пое дъх и се гмурна, а водата се затвори над главата и. Беше великолепно — тъмносиньо, прошарено със сребърни нишки от светлината над тях. Скалист прашец бе примесен с водата и и придаваше тежка, мека плътност. Толкова бе лесно просто да се носиш по повърхността; в мига, в които се отпусна, Клеъри изплува нагоре, отърсвайки водата от косата си.
От гърдите и се откъсна въздишка на облекчение. Нямаха сапун, но тя потърка ръце и видя как люспиците мръсотия и кръв се разтварят във водата. Косата и се носеше по повърхността на езерото — червено, примесено със синьо.
Дъжд от ситни капчици я накара да вдигне очи. Застанал на няколко крачки от нея, Джейс тръскаше косата си.
— Предполагам, че това ме прави с една година по-голям от теб — каза той. — Истински дъртак, налитащ на млади момичета.
— Шест месеца — поправи го Клеъри. — Значи си Козирог, а? Упорит, безразсъден, заобикаля правилата… да, струва ми се точно.
Джейс сложи ръце на хълбоците и и я привлече към себе си. Не беше толкова дълбоко, че краката му да не докосват дъното, но не и тези на Клеъри; тя го стисна за раменете, за да се задържи права, когато той обви краката и около кръста си. Клеъри сведе очи към него и усети как в стомаха и се разлива горещина при вида на изчистените мокри линии на шията и раменете, и гърдите му, и водните капчици, блещукащи като звезди върху ресниците.
той се надигна, за да я целуне, в същия миг, в които тя се наведе; устните им се сблъскаха със сила, която изпрати вълна от болезнено удоволствие през тялото на Клеъри. Ръцете му се плъзнаха нагоре по кожата й; Клеъри сложи своите на тила му и зарови пръсти в мокрите му къдрици. Джейс разтвори устните и и проникна между тях с език. И двамата трепереха; Клеъри дишаше на пресекулки и дъхът и се смесваше с неговия. Джейс протегна ръка назад, за да се подпрат на стената, но тя бе хлъзгава и той едва не падна; Клеъри се откъсна от целувката, докато той си възвърне равновесието, все така обвил лявата си ръка около нея, притискаики тялото и до своето. Зениците му се бяха разширили, сърцето му биеше лудешки до нейното.
— Това беше — запъхтяно каза той и зарови лице в сгъвката между шията и рамото и, вдишваики дълбоко, сякаш за да попие уханието и; трепереше мъничко, макар ръката, с която я придържаше, да беше сигурна. — Това беше… горещо.
— Доста време мина — промълви Клеъри и нежно го докосна по косата. — Откакто можехме да… е, да се отпуснем. Изобщо.