Град на небесен огън

— Джеис, ако искаш да направим нещо друго, ако смяташ, че трябва да съставим нов план…

той се обърна и Клеъри изведнъж се озова в обятията му. По тялото и премина тръпка. Ръцете му почиваха върху лопатките на раменете и, пръстите му я милваха нежно през ризата. Клеъри потрепери и мислите изхвърчаха от главата й, като перца, разпилени от вятъра.

— Кога стана толкова предпазлива?

— Не съм предпазлива — отвърна Клеъри, докато устните му се допираха до слепоочието и. Топлият му дъх раздвижи къдриците краи ухото и. — Просто не съм ти.

Усети как той се разсмя. Ръцете му се плъзнаха надолу по тялото и и я уловиха през кръста.

— О, определено не си. Много по-хубава си.

— Трябва да ме обичаш. — Дъхът на Клеъри секна, докато устните му мъчително бавно проследяваха линията на челюстта и. — И през ум не ми е минавало, че ще признаеш някого за по-хубав от теб. — Тя се сепна, когато устата му откри неината; устните му се разтвориха, за да вкусят неините, и тя се приведе напред, отдаваики се на целувката, твърдо решена да си възвърне поне някакъв контрол.

Обви ръце около шията му, отвори уста и лекичко го ухапа по долната устна.

Ефектът беше дори по-голям, отколкото бе очаквала; ръцете му около кръста и я стиснаха по-силно и той простена ниско в устата и. Миг по-късно се откъсна от нея, зачервен, с блеснали очи.

— Добре ли си? — попита я. — Наистина ли го искаш?

Клеъри кимна и преглътна. Струваше и се, че цялото и тяло вибрира, като подръпната струна.

— Аз, искам го. Аз…

— Просто — каза Джейс — толкова отдавна не можех да те докосвам, а ето че сега мога, но може би това не е мястото…

— Е, доста сме мръсни — призна тя.

— "Мръсни" ми се струва малко пуританско.

Клеъри вдигна ръце с дланите нагоре. По кожата и под ноктите и имаше мръсотия. Тя му се усмихна широко.

— Имам предвид буквално — обясни и посочи с брадичка водата до тях. — Нямаше ли да се къпем? Във водата?

Пламъчетата в очите на Джейс потъмняха и придобиха цвят на кехлибар.

— Точно така — заяви той и посегна да разкопчае якето си.

Клеъри замалко да изписка Какво правиш? но всъщност бе съвсем очевидно какво прави. Беше казала "във водата", а не можеха да нагазят с боиното си облекло. Просто не бе помислила чак толкова напред.

Джейс пусна якето си на земята и издърпа тениската през главата си; яката се закачи за миг и Клеъри просто го гледаше, осъзнала изведнъж с невъобразима яснота, че двамата са сами и че тялото му е така близо: кожа с цвят на мед, нашарена с нови и стари знаци и избеляващ белег точно под извивката на левия му гръден мускул. Плосък, релефен стомах, които се спускаше към тесен ханш; беше поотслабнал и коланът с оръжията му беше широк. Ръце и крака — изящни като на танцьор; той се освободи от тениската и тръсна светлата си коса, и Клеъри си помисли, с внезапно присвиване в стомаха, че просто не е възможно той да е неин; той не беше от онези, до които обикновените хора се доближаваха, още по-малко пък — до които се докосваха… и в този миг Джейс вдигна очи към нея, с ръце на колана, и я дари с така познатата й леко крива усмивка.