Друговремец [bg]

След няколко мига гледах скептично право в големите, лъскави, кафеникави задни части на кон, на около двайсет сантиметра от лицето ми. Проблемът се изясни пътьом към конюшнята. Джейми говореше, а Стария Алек се включваше със забележки, проклятия и възклицания.

Лосган обикновено раждаше лесно и бе една от най-хубавите кобили на Колъм, но сега имаше проблеми. Това се виждаше и с просто око - лежеше на една страна и от време на време лъскавият й гръден кош се издуваше, а огромното тяло потреперваше. На лакти и колене пред задната й част виждах как вагината й леко се разтваря при всяка контракция, но не се случваше нищо повече - не се показваше копитце, нито влажно носле. Кончето, което и бездруго беше закъсняло, явно се бе завъртяло наопаки или настрани. Алек мислеше второто, Джейми мислеше първото и се запрепираха за миг, преди нетърпеливо да се обърна към тях, за да ги попитам какво очакват от мен.

Джейми ме изгледа, сякаш бях бавноразвиваща се.

- Да обърнеш кончето, разбира се - обясни ми търпеливо. - С предните крака напред, за да се измъкне.

- А, само това? - Погледнах кобилата. Лосган, чието красиво име всъщност значеше „жаба“, имаше фини кости, като за кон, но въпреки това беше огромна. - Да бръкна, значи?

Хвърлих поглед към ръката си. Вероятно щеше да се побере - отворът бе достатъчно голям, - но после какво?

Ръцете и на двамата мъже бяха твърде големи. Родерик, момчето, което обикновено вършеше тази работа, сега, разбира се, бе негоден за това, защото преди два дни бе счупил ръката си и я бях обездвижила. Уили, другият помощник, беше отишъл да го доведе, защото все пак можеше да помогне със съвети и окуражаване. Той пристигна, само по парцаливи панталони, а тялото му се белееше в смътната светлина на конюшнята.

- Тежка работа е - каза той със съмнение в тона, след като му обясниха ситуацията и това, че ще го замествам. - Пипкава. Има си тънкости, но трябва и сила.

- Това не го мисли - уверено рече Джейми. - Клеър е много по-силна от теб, щиглец такъв. Само кажи какво трябва да напипа и какво да прави и ще го обърне за нула време.

Оцених доверието на съпруга си, но не бях ентусиазирана колкото него. Казах си, че няма как да е по-зле от това да помагам при коремна операция и отидох да се преоблека с панталони и груба туника, както и да намажа дясната си ръка до рамото с мазен сапун.

- Е, то се е видяло... - измърморих си и пъхнах ръка.

Имаше много малко място за движение и не бях сигурна какво усещам. Затворих очи, за да се съсредоточа по-добре, и внимателно заопипвах. Имаше гладки части и издатини. Гладките навярно бяха тялото, а другите - крака и глава. Трябваха ми краката, и по-точно предните. Лека-полека свикнах, включително с нуждата да не мърдам, когато настъпи контракция -невероятно силните мускули на матката стискаха ръката ми като менгеме и мачкаха костите ми болезнено, докато контракцията отмине и можех да продължа.

Накрая пръстите ми слепешката откриха нещо, за което бях убедена какво е.