Друговремец [bg]

- Да - включих се плавно в ситуацията. - Казва, че се надява скоро Колъм да се чувства по-добре.

- Обещавам. - С по-бавна крачка Колъм се появи до брат си. Усмихна ми се. - Благодари на госпожа Фиц от мое име. А на теб благодаря, задето ми го донесе. Ще поседиш ли с мен, докато го изпия?

От подслушания разговор бях забравила защо съм се качила, но сега си спомних. Дугал се извини и си тръгна, а аз последвах Колъм в библиотеката му и той ми даде пълна свобода сред лавиците.

Още бе зачервен от кавгата, но отговаряше на въпросите ми за книгите с привичното си спокойствие и елегантност. Единствено светналите му очи и леката напрегнатост в стойката го издаваха.

Една-две ботанически книги ми се сториха интересни и си ги заделих, докато прелиствах страниците на дебел роман.

Колъм прекоси стаята до клетката на птиците, несъмнено за да се успокои, както обикновено, с гледката на прекрасните самовглъбени създания сред клоните - всяко си бе напълно самодостатъчно.

Викове привлякоха вниманието ми. От тази височина полята зад замъка се виждаха чак до езерото. Малка група конници яздеха по брега му и викаха превъзбудени, докато дъждът ги шибаше.

Когато приближиха, видях, че са просто момчета, а сред тях се мяркаха и по-малки, почти деца, възседнали понита и притиснати в тях, мъчейки се да не изостават. Запитах се дали Хамиш е с тях и скоро мярнах отличителната ярко рижа коса, която лъщеше в средата на групичката. Беше на гърба на Кобхар.

Бандата пришпори животните към замъка и се упъти към една от неизброимите каменни огради, които деляха полята. Едно след друго няколко от по-големите момчета я прескочиха с безгрижие, породено от дълъг опит.

Кобхар сякаш се поколеба, но несъмнено си въобразявах. Всъщност следваше останалите с желание и нетърпение. Засили се към оградата, приготви се и скочи.

Сякаш го стори както всички преди него, но нещо се случи. Може би ездачът му се поколеба, или бе дръпнал юздите твърде силно, или седлото не бе пристегнато добре. На предните копита не им достигнаха няколко сантиметра и конят, заедно с ездача, се прекатури през стената в най-впечатляващата парабола на обречеността, която бях виждала.

- О, не!

Привлечен от възклицанието, Колъм завъртя глава към прозореца, точно навреме за да види как Кобхар пада тежко на една страна и притиска под себе си дребния Хамиш. Макар и сакат, Колъм светкавично се озова до мен, а в следващия миг се навеждаше през прозореца още преди конят да започне да се изправя.

Вятърът и дъждът нахлуха и обляха кадифеното палто на Колъм. Взирайки се уплашена през рамото му, видях момчетата да се бутат в нетърпението си да помогнат. След като че ли много време групичката се раздели и между тях премина Хамиш, притиснал стомаха си. Поклати глава в отрицание на множеството предложения за помощ и се заклатушка целенасочено към стената, приведе се над нея и повърна обилно. После се отпусна по нея на тревата, изпружил крака, и вдигна лице към дъжда. Когато видях, че отваря уста и изплезва език под капките, поставих длан на рамото на Колъм.