Друговремец [bg]

Рупърт примижа срещу Джейми.

- Момко, струва ми се, че скоро преди да си тръгнеш, те видях да влизаш в покоите на херцога по мръкване. Дали нещо не криеш от нас? - Джейми грабна на свой ред една глава лук и го замери с нея. Не улучи и зеленчукът се изтърколи на пода.

- Не - отвърна Джейми през смях. - Още съм девствен. Е, там. Но ако искаш да толкова да знаеш, преди да си легнеш, Рупърт, ще ти кажа.

Сред викове „Кажи! Кажи!“ Джейми бавно си наля халба бира и се изтегна в класическата разказваческа поза. На главната маса Колъм се приведе напред, заинтригуван като конярите и войниците на нашата.

- Така - започна той, - вярно дума Нед. Негова Светлост ми беше хвърлил око, макар на шестнайсет да бях невинен... - Прекъснаха го с няколко мръснишки забележки, но той продължи на по-висок глас: - Както казах, бях невинен и не разбирах от тези неща, така че нямах представа какво иска. Макар че ми беше странно как само ме галеше като пале и все се интересуваше какво държа в кожената си торба. („Или под нея!“ чу се нечий пиянски глас.)

Джейми продължи:

- Още по-странно ми се стори, когато ме видя да се мия в реката и поиска да ми измие гърба. Когато продължи след това, започнах да се смущавам, а когато пъхна ръка под поличката ми - тогава разбрах. Може да съм бил невинен момък, но не и пълен глупак, знаете. Измъкнах се от ситуацията, като се гмурнах целия, с все поличката и кожената торба, и преплувах до другата страна - а Негова Светлост не би искал да си рискува скъпите дрехи в калта и водата. Така или иначе след това много внимавах да не остана насаме с него. Веднъж-дваж ме спипваше я в градината, я в двора, но имах място да се измъкна, преди да стори нещо повече от това да ме целуне по ухото. Другият сериозен случай беше, когато ме издебна сам в конюшнята.

- В моята конюшня? - Старият Алек изглеждаше ужасен. Понадигна се и подвикна към главната маса: - Колъм, тоя да не припарва до кошарите ми! Няма да ми плаши конете, не ме интересува, че е херцог! И момчетата да не закача! - Добави, сякаш между другото.

Джейми продължи, необезпокоен от прекъсването. Двете дъщери на Дугал слушаха в захлас, поотворили усти.

- Та, бях в една от кошарите и нямаше място за маневри. Бях се навел (още мръснишки шеги)... бях се навел над яслите, казвам, и чистех, когато чух нещо зад себе си и преди да се изправя, някой ми замята поличката около кръста и нещо твърдо се притиска в задника ми.

Махна с ръка, за да спре врявата, и продължи:

- Е, не ми се нравеше мисълта някой да ме напъне отзад в конска кошара, но не виждах изход. Просто стиснах зъби и се надявах да не боли много, когато конят - онзи голям черен скопец, Нед, който взе в Брокълбъри и Колъм го продаде на Брейдалбин, - така или иначе на коня не му хареса какви звуци издава Негова Светлост. Повечето коне обичат да им говориш, но този имаше особена неприязън към много високи гласове. Не можех да го изведа на двора, ако там имаше дечурлига, защото се изнервяше от писукането им, започваше да тъпче на едно място и да рие земята. Знаете, че Негова Светлост има доста висок гласец, а тогава беше още по-висок, защото, така да се каже, се беше повъзбудил. Както казах, на коня не му хареса - нито пък не мен,- и започна да тропа и да пръхти. Завъртя се и притисна с тяло Негова Светлост към стената на кошарата. Аз скочих и се примъкнах от другата страна на коня, като оставих Негова Светлост да се измъква както може.