Пустош

— Хей, момчета! Всичко е наред. Хайде, побързайте!

— Еди, помогни ми.

Той се обърна. Сузана се опитваше да се измъкне от количката, но панталоните й от еленова кожа се бяха закачили в спирачния механизъм. Тя едновременно плачеше и се смееше, черните й очи блестяха от радост. Младежът я вдигна толкова рязко, че инвалидната количка се наклони и с трясък падна на мраморния под. Младата жена го хвана през врата, а със свободната си ръка махаше на Роланд и Джейк и викаше:

— Елате при нас! Хайде, размърдайте задниците си!

Когато Стрелецът и момчето се изкачиха на повърхността, Еди прегърна Роланд, а Сузана обсипа с целувки лицето на Джейк. Ко тичаше насам-натам, подскачаше и лаеше.

— Миличък, добре ли си? — прошепна младата жена.

— Да — отвърна момчето. Продължаваше да се усмихва, но очите му бяха насълзени. — И адски се радвам, че съм тук. Не можеш да си представиш колко съм щастлив.

— О, представям си, сладурче. — Тя се обърна към Стрелеца. — Какво са му сторили! Изглежда така, сякаш го е прегазил булдозер.

— Главният виновник за състоянието му е Гашър, но вече няма да безпокои Джейк… нито когото и да било.

— А ти как си, голямо момче? Добре ли си?

Той кимна и се огледа.

— Значи това е Гарата.

Еди, който надничаше в процепа, кимна утвърдително и попита:

— Какво има там, долу?

— Машини и безумие.

— Както винаги си многословен — иронично подхвърли младежът, после широко се усмихна. — Нямаш представа колко се радвам да те видя, приятел!

— Вярвам ти. — Роланд също се усмихна и си помисли: „Как се променят хората“. Само преди месец Еди за малко не беше прерязал гърлото му.

Невидимите подземни двигатели отново заработиха. Ескалаторът престана да се движи. Мраморната плоча се плъзна обратно и закри пролуката в пода. Джейк пристъпи към преобърнатата инвалидна количка и се наведе да я изправи, но в този миг забеляза розовия силует зад металните решетки. Дъхът му спря, виждаше наяве онова, което му се беше присънило след напускането на Ривър Кросинг: дългия влак с аеродинамична форма, който се носеше през пустите поля на Западен Мисури и щеше да връхлети върху него и Ко.

Двете триъгълни предни стъкла блестяха на лицето на приближаващото се чудовище и напомняха на огромни очи. Сънят се превръщаше в действителност… страховете на Джейк се потвърждаваха.

Еди се приближи и прегърна момчето.

— Ето го и нашият влак. Мисля, че напълно отговаря на рекламата. Какво ще кажеш?

— Не е нищо особено — промърмори то. Чувстваше, че няма сили да говори.

— И аз съм на същото мнение. Само дето може да говори и си пада по гатанките.